 2
|
 Споделяне
|
Добавено |
Бъдете спокойни сега и оставете прилива да ви отведе в спокойна вода. Това е всичко, което трябва да направите за момента. Бог да ви благослови.
Елизабет Гаудж
Подобни
Приказна земя... Рай... На това място и по това време Маргарит можеше да знае, че едното е притча за другото и двете са синоними на нещо, което няма име.
Елизабет Гаудж
|
2
|
Споделяне
|
Добавено |
Само в самия център на болка или радост беше един напълно нещастен, изцяло радостен. Имаше само един час от нощта, в който залезът или зората не присъстваха на ума в памет или надежда, само един час от деня, когато слънцето не изглеждаше нито изгряващо, нито залязващо, а интензивността на тези часове беше притъпена и заслепена.
Елизабет Гаудж
|
2
|
Споделяне
|
Добавено |
В света все още имаше деца и докато имаше деца, мъжете и жените нямаше да изоставят борбата за създаване на безопасни домове, за да ги настанят, и докато те се бореха, имаше надежда.
Елизабет Гаудж
|
1
|
Споделяне
|
Добавено |
Това е само безсмъртното нещо, по което може да бъде съден човек, онова малко от себе си, което той прави, докато прави най-доброто, което може с това, което съдбата му е дала.
Елизабет Гаудж
|
2
|
Споделяне
|
Добавено |
Тя живееше твърде близо до отчаянието, за да й остане сили за самопознание. Можеше да е в състояние да се признае за нелюбима, но да знае, че не обича, беше извън нейните сили.
Елизабет Гаудж
|
3
|
Споделяне
|
Добавено |
За първи път в живота си тя изпитваше вярата си в Божията защита и това не я провали.
Елизабет Гаудж
|
1
|
Споделяне
|
Добавено |
Значи тази благословия на самотата всъщност не беше самота. Истинската самота беше нещо нетърпимо. Това, което човек искаше, когато беше изтощен от шума и въздействието на физическите тела, не бяха хора, а безплътни хора; всички онези обитатели на любими книги, които биха могли да бъдат взети в сърцето на човека и да бъдат прибрани отново, в мълчание и без наранени чувства.
Елизабет Гаудж
|
1
|
Споделяне
|
Добавено |
Гладът му за знания не му даваше покой, това беше едновременно негово проклятие и радост.
Елизабет Гаудж
|
1
|
Споделяне
|
Добавено |
Ако не можете да се омъжите за мъжа, когото обичате, тогава следващото най-добро нещо е да се ожените за човек, който лесно се управлява... Но най-хубавото от всичко, разбира се, е да се омъжиш за любим мъж, както и за управляем, както тя самата възнамеряваше да направи.
Елизабет Гаудж
|
3
|
Споделяне
|
Добавено |
Нищо, което той можеше да направи или каже, нямаше да преодолее залива, защото тук нямаше какво да се обжалва. Тук нямаше нищо друго освен гняв и страх, нещата сами по себе си бяха напълно стерилни. Разведени от любовта към правдата, страха от Бога, те не бяха нищо. Тук нямаше нищо. Не беше осъзнал преди ужасното зло на отрицанието. Рядко беше изпитвал такова зло. Нищото беше бездънна яма...
Елизабет Гаудж
|
2
|
Споделяне
|
Добавено |