 2
|
 Споделяне
|
Добавено |
Никой не може да ми помогне. Никой не може да ме спаси. Никой не може да ме накара да дишам.
Хан Канг
Подобни
Преживяването на насилието и бруталността не може да се ограничи до краткия период от десет дни, през който протичаха безредиците в Куанджу. Подобно е на последствията от експлозията в Чернобил, която не изчезна веднага след потушаването на радиацията, но засягаше околната среда в продължение на много десетилетия.
Хан Канг
|
3
|
Споделяне
|
Добавено |
Дори след като сме преживели такова нещо, трябва да продължим да живеем. Дори след като всичко е постигнато в някакъв магически миг или унищожено с един удар, всичко, което остава, е да вървим по тъмното морско дъно на улицата, забивайки тези пирони стъпка по стъпка.
Хан Канг
|
2
|
Споделяне
|
Добавено |
Иска ми се да мога да заспя дълбоко. Само ако можех сега да се гмурна в дълбините на тъмното си съзнание. Само ако можех да се скрия в сънищата си. Не, поне в моите спомени.
Хан Канг
|
3
|
Споделяне
|
Добавено |
Бях убеден, че тук се случва нещо повече от обикновен случай на вегетарианство.
Хан Канг
|
1
|
Споделяне
|
Добавено |
Гледайки се в огледалото, тя никога не е забравяла, че смъртта витае зад това лице. Слаб, но упорит, като черен надпис, кървящ през тънката хартия.
Хан Канг
|
2
|
Споделяне
|
Добавено |
Гледахме нашите взаимно сходни съдби, сякаш се оглеждахме в огледало, отразяващо собственото ни изкривено лице. Така минаха десет години. Ден след ден имахме безсъние и кошмари, ден след ден заглушавахме проблемите си с болка и сънотворни и изведнъж вече не бяхме млади. Никой вече не се тревожеше за нас, никой не плачеше за нас. Презирахме себе си. Останахме в капан в стая за разпити, която продължихме да носим в телата си.
Хан Канг
|
2
|
Споделяне
|
Добавено |
Може би единствените неща, които той наистина обичаше, бяха неговите изображения - тези, които беше заснел, или от друга страна, може би само тези, които тепърва трябваше да заснеме.
Хан Канг
|
1
|
Споделяне
|
Добавено |
Той започваше да се разделя със себе си. Беше ли нормално човешко същество? Нещо повече, морално човешко същество? Силно човешко същество, способно да контролира собствените си импулси?
Хан Канг
|
1
|
Споделяне
|
Добавено |
За първи път тя ясно осъзна колко голяма част от живота си е прекарала със съпруга си. Беше период от време, напълно лишен от щастие и спонтанност. Време, което досега бе успявала да преживее само като използваше и последния резерв от постоянство и внимание. Всичко си го причини сама.
Хан Канг
|
2
|
Споделяне
|
Добавено |