 1
|
 Споделяне
|
Добавено |
Въпреки годините, не можете да забравите младостта си и тези, които сте обичали в младостта си.
Елизабет Гаудж
Подобни
Нищо живо никога не трябва да се третира с презрение. Каквото и да е живо, човек, дърво или птица, трябва да бъдат докоснати внимателно, защото времето е кратко. Цивилизацията е друга дума за уважение към живота...
Елизабет Гаудж
|
1
|
Споделяне
|
Добавено |
Бъдете спокойни сега и оставете прилива да ви отведе в спокойна вода. Това е всичко, което трябва да направите за момента. Бог да ви благослови.
Елизабет Гаудж
|
2
|
Споделяне
|
Добавено |
Приказна земя... Рай... На това място и по това време Маргарит можеше да знае, че едното е притча за другото и двете са синоними на нещо, което няма име.
Елизабет Гаудж
|
2
|
Споделяне
|
Добавено |
Само в самия център на болка или радост беше един напълно нещастен, изцяло радостен. Имаше само един час от нощта, в който залезът или зората не присъстваха на ума в памет или надежда, само един час от деня, когато слънцето не изглеждаше нито изгряващо, нито залязващо, а интензивността на тези часове беше притъпена и заслепена.
Елизабет Гаудж
|
2
|
Споделяне
|
Добавено |
В света все още имаше деца и докато имаше деца, мъжете и жените нямаше да изоставят борбата за създаване на безопасни домове, за да ги настанят, и докато те се бореха, имаше надежда.
Елизабет Гаудж
|
1
|
Споделяне
|
Добавено |
Това е само безсмъртното нещо, по което може да бъде съден човек, онова малко от себе си, което той прави, докато прави най-доброто, което може с това, което съдбата му е дала.
Елизабет Гаудж
|
2
|
Споделяне
|
Добавено |
Тя живееше твърде близо до отчаянието, за да й остане сили за самопознание. Можеше да е в състояние да се признае за нелюбима, но да знае, че не обича, беше извън нейните сили.
Елизабет Гаудж
|
3
|
Споделяне
|
Добавено |
За първи път в живота си тя изпитваше вярата си в Божията защита и това не я провали.
Елизабет Гаудж
|
1
|
Споделяне
|
Добавено |
Значи тази благословия на самотата всъщност не беше самота. Истинската самота беше нещо нетърпимо. Това, което човек искаше, когато беше изтощен от шума и въздействието на физическите тела, не бяха хора, а безплътни хора; всички онези обитатели на любими книги, които биха могли да бъдат взети в сърцето на човека и да бъдат прибрани отново, в мълчание и без наранени чувства.
Елизабет Гаудж
|
1
|
Споделяне
|
Добавено |
Гладът му за знания не му даваше покой, това беше едновременно негово проклятие и радост.
Елизабет Гаудж
|
1
|
Споделяне
|
Добавено |