Добавено |
Отказах дори да обмисля да поръчам по-малко инвентар. Да растеш или да умреш, в това вярвах, независимо от ситуацията.
Фил Найт
Подобни
Връщайки се обратно към Портланд, щях да озадачавам внезапния си успех в продажбата. Не бях в състояние да продавам енциклопедии и го презирах като зареждане. Бях малко по-добър в продажбата на взаимни фондове, но се чувствах мъртъв отвътре. Така че защо продажбата на обувки беше толкова различна? Защото осъзнах, че не се продава. Вярвах в бягането. Вярвах, че ако хората излизат и бягат няколко мили всеки ден, светът ще бъде по-добро място и вярвах, че тези обувки са по-добри за бягане. Хората, усещайки моята вяра, искаха част от тази вяра за себе си.
Фил Найт
При бягането единственото оборудване, което наистина има значение - поне манталитетът беше в онези дни - бяха чифтът обувки, които носите.
Фил Найт
Отново и отново научавах, че липсата на собствен капитал е водеща причина за провал.
Фил Найт
Има някаква превъзходна яснота в тази пулсираща половин секунда преди победата и загубата да бъдат решени. Исках това, каквото и да е то, да бъде моят живот, моето ежедневие.
Фил Найт
Ами ако имаше начин, без да сте спортист, да почувствате това, което чувстват спортистите? Да играеш през цялото време, вместо да работиш? Или пък да се насладите на работата толкова много, че по същество да стане същото.
Фил Найт
Погледнах майка си. Както обикновено, тя не каза нищо. Тя просто се усмихна, смътно, красиво. Получих срамежливостта си от нея, това беше ясно. Често ми се искаше и аз да бях получил нейния външен вид.
Фил Найт
Ядох ужасна обедна храна в една тъмна кръчма, заобиколен от работници със сажди. Всеки изглеждаше уморен до кости. Дъвчеха бавно, разсеяно, като зомбита. Защо трябва да работим толкова усилено? Мислех. Помислете за полските лилии... нито се трудят, нито се предат.
Фил Найт
Някой някъде беше казал, че бизнесът е война без куршуми и аз бях склонен да се съглася.
Фил Найт