Добавено |
Просто се питах дали човек може да пише добре, ако е лош човек.
Ларш Собю Кристенсен
Подобни
Плътта също ни наказва понякога. - Наказва? - Това е един вид наказателна такса, неустойка пощенски разходи. Вчера си сложил твърде евтини марки за радост, но днес тялото трябва да доплаща за недостига.
Ларш Собю Кристенсен
...гласът е ненадежден инструмент, съгрешава с интонации, резерви, преувеличение и двусмисленост, а грешките в телеграмата са изключени, той е мълчалив и недвусмислен, той е езикът на трагедиите и любовта.
Ларш Собю Кристенсен
Значи, когато си възрастен, всичко става обикновено?
Ларш Собю Кристенсен
Животът и теорията принадлежат към различни факултети.
Ларш Собю Кристенсен
От всичко непоносимо най-лошото е безсмислеността.
Ларш Собю Кристенсен
Всяка двойка има свой собствен диалект и за да го говори, са необходими два, например, при някои вдигната вежда е еквивалентна на удивителен знак, докато при други това е двоеточие, увиснал клепач може да означава домашен арест за някои, докато за други това е прошка.
Ларш Собю Кристенсен
Това е като всяка голяма любов. С малко искате повече. След като спечелите повече, вие живеете мечтата да имате всичко. Но и тогава не се успокояваш, проверяваш дали всичко ти е дадено докрай. В любовта няма средно положение. Или всичко, или нищо.
Ларш Собю Кристенсен
Бях учителят, който стоеше в коридора и плачеше от радост. Учениците ме бяха прогонили тук. После се взех в ръце, върнах се обратно вътре и сега тишината бе съвсем различна, тежка и наситена, защото тези нескопосани ученици бяха разбрали какво сериозно нещо е признанието. Бяха ме признали. После изби звънецът и животът ми можеше да продължи по-нататък. Напуснах работата като учител още същата есен с ясното съзнание колко права е била майка ми онази сутрин в кухнята, когато аз бях двайсетгодишен и се бях заканил да изгоря всички мостове. Който гори всичките си мостове, сам изгаря в пламъците. А глупакът ги изгаря, преди да е преминал през тях. Класът в гимназията Грефсен есента на 1980 година беше моят мост, моят преход към обществото, в което щях да работя като писател до този ден, в който пиша тези редове: Този клас бе моята свобода.
Ларш Собю Кристенсен
Все пак светът е мистериозно подреден. Едното дърпа другото, но нищо не пасва на нищо.
Ларш Собю Кристенсен
Копелетата също са добри в писането.
Ларш Собю Кристенсен