 2
|
 Споделяне
|
Добавено |
Този дъжд е сълзи, проляти от душите на загиналите.
Хан Канг
Подобни
Донг-хо, имам нужда да ме хванеш за ръката и да ме отведеш далеч от всичко това. Далеч там, където блести светлината, там, където цъфтят цветята.
Хан Канг
|
1
|
Споделяне
|
Добавено |
Имах сън - тя го беше казала вече два пъти. Отвъд прозореца, в тъмния тунел, лицето й прелита - лицето й, но непознато, сякаш го виждах за първи път.
Хан Канг
|
0
|
Споделяне
|
Добавено |
Не е ли вече пролята твърде много кръв? Трябва ли просто да го покрием с глина? Очите на душите на преждевременно напусналите този свят са широко отворени. Те ни наблюдават отблизо.
Хан Канг
|
1
|
Споделяне
|
Добавено |
Гледах мълчаливо как лицето ми почерня и се поду, чертите ми се превърнаха в гнойни язви, контурите, които ме бяха определяли, които ми бяха дали ясни ръбове, се разпаднаха в неяснота, не оставяйки нищо, което да може да бъде разпознато като мен.
Хан Канг
|
3
|
Споделяне
|
Добавено |
Някои спомени никога не лекуват. Вместо да избледняват с течение на времето, тези спомени стават единствените неща, които остават, когато всичко останало е изтрито. Светът потъмнява, като електрическите крушки изгасват една по една. Наясно съм, че не съм сигурен човек.
Хан Канг
|
1
|
Споделяне
|
Добавено |
Никой не може да ми помогне. Никой не може да ме спаси. Никой не може да ме накара да дишам.
Хан Канг
|
2
|
Споделяне
|
Добавено |
Преживяването на насилието и бруталността не може да се ограничи до краткия период от десет дни, през който протичаха безредиците в Куанджу. Подобно е на последствията от експлозията в Чернобил, която не изчезна веднага след потушаването на радиацията, но засягаше околната среда в продължение на много десетилетия.
Хан Канг
|
3
|
Споделяне
|
Добавено |
Дори след като сме преживели такова нещо, трябва да продължим да живеем. Дори след като всичко е постигнато в някакъв магически миг или унищожено с един удар, всичко, което остава, е да вървим по тъмното морско дъно на улицата, забивайки тези пирони стъпка по стъпка.
Хан Канг
|
2
|
Споделяне
|
Добавено |
Иска ми се да мога да заспя дълбоко. Само ако можех сега да се гмурна в дълбините на тъмното си съзнание. Само ако можех да се скрия в сънищата си. Не, поне в моите спомени.
Хан Канг
|
3
|
Споделяне
|
Добавено |