Добавено |
Ако успеете да преодолеете понякога тревогата, може да имате шанса да видите някои интересни неща, може би същите неща, които туристическите автобуси карат хората да видят, но пречистени от усамотението, ако искате. Във всеки случай не оставайте в хотелската стая. Това е единственото място, където сте уязвими.
Джеймс Солтър
Подобни
ЕДНА ОТ ПОСЛЕДНИТЕ ВЕЛИКИ РЕАЛИЗАЦИИ е, че животът няма да бъде това, за което си мечтал.
Джеймс Солтър
Човек трябва да има герои, тоест трябва да ги създава. И те стават истински чрез нашата завист, нашата отдаденост. Ние сме тези, които им придаваме тяхното величие, тяхната сила, която самите ние никога не бихме могли да притежаваме. И от своя страна те връщат някои. Те не траят вечно. Те избледняват. Те изчезват. Те са надминати, забравени - човек вече не ги чува.
Джеймс Солтър
Моят собствен живот изведнъж не изглежда нищо, стара носия, колекция от парцали и аз вървя, дишам в ритъма на неговия, който е по-силен от моя.
Джеймс Солтър
Лятото приключи. Градината изсъхва. Сутрините стават студени. Аз съм на трийсет, аз съм на тридесет и четири - годините изсъхват като листа.
Джеймс Солтър
Сърцето е в тъмнина, неизвестно, като онези животни в мини, които никога не са виждали деня. То няма лоялност, няма надежди; то има своята задача.
Джеймс Солтър
Дрескодът е за хора без стил.
Джеймс Солтър
Бабел не се уморява да пренаписва историите си. Той каза, че в едно изречение има някъде някакъв лост, който можете да хванете в ръцете си и да го направите много малък, но съвсем правилен обрат, не твърде много, не твърде малко, и след това всичко си идва на мястото.
Джеймс Солтър
Ние мислим за Рим като за империя по начин, който не използваме за други нации. Останалите са претенденти. Рим стои сам. В цяла Европа, Северна Африка и Близкия изток останките му все още привличат пътешественика и говорят послание, което преследва: това беше имперско, това беше трайно, това го няма.
Джеймс Солтър
Като писател вие не сте никой, докато не станете някой.
Джеймс Солтър
Въпреки че съм правил бележки за нещата и дори съм писал конспекти, седнал във влакове или на пейки в парка, за пълната композиция на нещата ми трябва абсолютно уединение, за предпочитане празна къща.
Джеймс Солтър