 1
|
 Споделяне
|
Добавено |
И така той направи най-трудното нещо, което някога е правил в живота си: вдигна шапката си и си тръгна.
Никол Краус
Подобни
Когато четеше книга, той се отдава изцяло на запетаи и точка и запетая, на интервала след точката и преди главната буква на следващото изречение. Той откри местата в една стая, където се събираше тишина; гънките на завесите, дълбоките купи на семейното сребро. Когато хората говореха с него, той чу по-малко от това, което казваха, и все повече и повече от това, което не бяха.
Никол Краус
|
1
|
Споделяне
|
Добавено |
Някъде в далечния север на Канада щеше да има сняг, който щеше да пада безшумно над морето на Бофорт, да пада над Арктика, без душа да го види. Какво време беше това, запита се Самсон, и как човек може да използва тази информация освен като доказателство, че светът е твърде много за понасяне?
Никол Краус
|
2
|
Споделяне
|
Добавено |
Тя се бореше с тъгата си, но се опитваше да я прикрие, да я раздели на все по-малки и по-малки части и да ги разпръсне на места, които смяташе, че никой няма да ги намери.
Никол Краус
|
1
|
Споделяне
|
Добавено |
Наизуст това не е израз, който използвам с лека ръка. Сърцето ми е слабо и ненадеждно.
Никол Краус
|
1
|
Споделяне
|
Добавено |
Може би точно това означава да си баща – да научиш детето си да живее без теб.
Никол Краус
|
3
|
Споделяне
|
Добавено |
В крайна сметка всичко, което е останало от вас, са вашите притежания. Може би затова никога не съм успявал да изхвърля нищо. Може би затова трупах света: с надеждата, че когато умра, сборът от моите неща ще предполага живот, по-голям от този, който живях.
Никол Краус
|
2
|
Споделяне
|
Добавено |
В света има два типа хора: тези, които предпочитат да са тъжни сред другите, и тези, които предпочитат да са тъжни сами.
Никол Краус
|
1
|
Споделяне
|
Добавено |
Мизерията на другите хора е само абстракция... нещо, с което може да се съчувства само като се черпи от собствения опит. Но в момента истинската емпатия остава невъзможна. И докато е така, хората ще продължат да страдат от натиска на своето привидно единствено съществуване.
Никол Краус
|
1
|
Споделяне
|
Добавено |
Всички пъти, когато изведнъж осъзнавах, че родителите ми са мъртви, дори сега все още ме изненадва, че съществувам в света, докато това, което ме е накарало, е престанало да съществува.
Никол Краус
|
2
|
Споделяне
|
Добавено |
...имах възторженото, отвъдно чувство, че понякога влизам в сферата на чуждия живот, когато за момент да променя баналните си навици и да живея така изглежда напълно възможно, чувство, което винаги се разтваря до следващата сутрин, когато се събудя до познатите, неподвижни форми на собствения ми живот.
Никол Краус
|
1
|
Споделяне
|
Добавено |