 0
|
 Споделяне
|
Добавено |
Винаги напред, и в никой случай не се оглеждай назад.
Рейчъл Липинкот, Мики Доутрин, Тобаяс Яконис
Подобни
Изядох бургера си и 75 процента от пържените картофи за времето, необходимо на майка ми да изяде около три хапки от нейната салата.
Рейчъл Липинкот, Мики Доутрин, Тобаяс Яконис
|
0
|
Споделяне
|
Добавено |
Колко съм уморен да живея без да живея! Колко съм уморен от несбъднати желания! Да, не можем да направим много, но е възможно.
Рейчъл Липинкот, Мики Доутрин, Тобаяс Яконис
|
1
|
Споделяне
|
Добавено |
Ти си умиращо момиче с комплекс за вина на оцеляла.
Рейчъл Липинкот, Мики Доутрин, Тобаяс Яконис
|
1
|
Споделяне
|
Добавено |
Не вярвам. Но всеки ден се сблъсквам с реалността. Събуждам се всеки ден, а теб те няма.
Рейчъл Липинкот, Мики Доутрин, Тобаяс Яконис
|
1
|
Споделяне
|
Добавено |
Разтреперена, докосвам върховете на пръстите си до стъклото и докосвам следата от устните му върху прозореца. Последната му целувка.
Рейчъл Липинкот, Мики Доутрин, Тобаяс Яконис
|
0
|
Споделяне
|
Добавено |
Възможно ли е да се влюбиш в някого, когото никога не можеш да прегърнеш?
Рейчъл Липинкот, Мики Доутрин, Тобаяс Яконис
|
1
|
Споделяне
|
Добавено |
- Не умираме ли всички сами? Тези, които обичаме, не могат да си тръгнат с нас.
Рейчъл Липинкот, Мики Доутрин, Тобаяс Яконис
|
1
|
Споделяне
|
Добавено |
Единственото по-лошо нещо от това да не можеш да бъдеш с нея или близо до нея би било да живееш в свят, в който тя изобщо не съществува. Особено ако вината е моя.
Рейчъл Липинкот, Мики Доутрин, Тобаяс Яконис
|
3
|
Споделяне
|
Добавено |
Мисля за този последен дъх... всмукване на въздух, дърпане и дърпане и нищо не получавам. Мисля си за мускулите на гърдите ми, които се разкъсват и горят, абсолютно безполезни. Няма въздух - няма нищо, просто черно.
Рейчъл Липинкот, Мики Доутрин, Тобаяс Яконис
|
1
|
Споделяне
|
Добавено |
И знай, че те обичам. Повече от храна. Повече от колумбийския национален футболен отбор!
Рейчъл Липинкот, Мики Доутрин, Тобаяс Яконис
|
3
|
Споделяне
|
Добавено |