Дали чувствата на жените не са разположени по периферията и по-близо до кожата. Отколкото при мъжете? И понеже създават живот, дали не са някак по-чувствителни към това и към болката, която може да се измери единствено със сълзи, скръб и тъга?
Йон Калман Стефансон

1

Споделяне

Добавено преди 2 години

Едно от най-лошите неща, които можем да направим на друг човек, е да плачем в тяхно присъствие, затова плачем сами, тайно за предпочитане, сякаш от срам, но на този свят вероятно има по-малко неща по-чисти от сълзите, родени от скръб, от съжаление, цивилизацията често ни отвежда в особени посоки.
Йон Калман Стефансон

1

Споделяне

Добавено преди 2 години

Понякога най-голямото щастие е сънят, защото си в безопасност и светът не може да го достигне. Можете спокойно да мечтаете за захар и бонбони.
Йон Калман Стефансон

2

Споделяне

Добавено преди 2 години

Но къде свършват мечтите, къде започва реалността? Мечтите идват отвътре, пристигат, капка по капка, от света, който всеки носи в себе си, идват малко криво, разбира се, но има нещо в света, което не е криво, това е нещо, което не се превръща в нещо друго, днес те обичам, утре те мразя - този, който не се променя, мами всички.
Йон Калман Стефансон

3

Споделяне

Добавено преди 2 години

Умираме, ако не слушаме това, което учи опитът, но умираме, ако обръщаме твърде много внимание.
Йон Калман Стефансон

2

Споделяне

Добавено преди 2 години

Животът може да бъде толкова равнодушен.
Йон Калман Стефансон

3

Споделяне

Добавено преди 2 години

Бог постави добро и красиво сърце в гърдите ти, но за съжаление забрави да му даде нагръдник.
Йон Калман Стефансон

1

Споделяне

Добавено преди 2 години

Момчето познава прекалено добре този вид мъже – сурови, непоклатими, толкова сурови, че изключват всякаква нежност, всякаква игра, всякаква лекота; толкова сурови и непоклатими, че неволно се стремят да подчиняват всичко около себе си. Толкова сурови, че увреждат живота. Толкова сурови, че сеят смърт.
Йон Калман Стефансон

1

Споделяне

Добавено преди 2 години

Хелга наблюдаваше червения килим, защото очите трябва все пак да гледат някъде, те не могат просто да заспят като ръцете, като краката, които дълго време никой не забелязва; очите са съвсем друго нещо, те почиват единствено зад клепачите, тези завеси пред мечтите.
Йон Калман Стефансон

3

Споделяне

Добавено преди 2 години

Четенето на стихове е опасно за живота.
Йон Калман Стефансон

3

Споделяне

Добавено преди 2 години

Бих искал да го попитам защо чете този стар датски превод вместо по-нов, по-сходен с нас по време и манталитет, защото преводите изглежда остаряват по-бързо от оригиналните текстове, това е една от загадките на литературата, въпреки тяхното значение и качество., сякаш те са били по-свързани с тяхната епоха, отколкото самото произведение.
Йон Калман Стефансон

1

Споделяне

Добавено преди 2 години