Добавено |
Родени в затвор, с тежести на раменете и мислите си, не можахме да стигнем до края на нито един ден, ако възможностите да прекратим всичко това не ни подтикнаха да започнем на следващия ден отначало.
Емил Чоран
Подобни
Обществото: ад на спасителите!
Емил Чоран
Защо не се самоубия? Защото съм толкова болен от смърт, колкото и от живот.
Емил Чоран
Бих искал да полудея при едно условие, а именно, че ще стана щастлив луд, жизнерадостен и винаги в добро настроение, без никакви неприятности и мании, безсмислено смях от сутрин до вечер.
Емил Чоран
Ако трябва да съм напълно искрен, бих казал, че не знам защо живея и защо не спирам да живея. Отговорът вероятно се крие в ирационалния характер на живота, който се поддържа без причина.
Емил Чоран
На ръба на живота чувствате, че вече не сте господар на живота в себе си, че субективността е илюзия и че във вас кипят неконтролируеми сили, които се развиват без връзка с личен център или определено, индивидуален ритъм.
Емил Чоран
Недоволен съм от всичко. Ако ме направят Бог, веднага бих подал оставка.
Емил Чоран
Докато човекът е защитен от лудост, той функционира и процъфтява, но когато се освободи от плодотворната тирания на фиксираните идеи, той се губи, съсипва.
Емил Чоран
На различни степени всичко е патология, с изключение на безразличието.
Емил Чоран
Реалността е творение на нашите ексцесии.
Емил Чоран
Предимството на медитацията върху живота и смъртта е възможността да се каже всичко за тях.
Емил Чоран