 2
|
 Споделяне
|
Добавено |
Мислите му отказват да растат, защото нямат къде да се хванат корени.
Йон Айвиде Линдквист
Подобни
По-добре разхвърлян дом, отколкото чист ад.
Йон Айвиде Линдквист
|
1
|
Споделяне
|
Добавено |
Ревност дебел бял червей се размърда в гърдите му, бавно се извиваше, чиста като девица, и ясна като дете.
Йон Айвиде Линдквист
|
1
|
Споделяне
|
Добавено |
Така и трябва. Приемете бремето си с радост. Така и трябва да се живее.
Йон Айвиде Линдквист
|
1
|
Споделяне
|
Добавено |
Тереза разбра, че не може да нарича себе си здрава в общоприетото значение, но тя беше здрава в своето особено разбиране, а това беше главното.
Йон Айвиде Линдквист
|
2
|
Споделяне
|
Добавено |
Щастието съществува някъде и някога.
Йон Айвиде Линдквист
|
2
|
Споделяне
|
Добавено |
Степента на удовлетворение и облекчение намаляваше всеки път, когато отваряше нова рана, всеки път, когато пиеше по една глътка от собствената си бързо разреждаща се кръв. Към сутринта тя беше хленчеща маса от въздържание и мъка. Измъчена, защото знаеше какво трябва да се направи, за да живее.
Йон Айвиде Линдквист
|
3
|
Споделяне
|
Добавено |
Този път той извика малко по-силно и сърцето му започна да бие малко по-бързо. Беше глупаво, разбира се. Нямаше шанс тя да се изгуби тук.
Йон Айвиде Линдквист
|
2
|
Споделяне
|
Добавено |
Ами ако невъзможното започна да се случва сега?
Йон Айвиде Линдквист
|
2
|
Споделяне
|
Добавено |
Колкото по-близо допуснеш до теб човек, толкова по-болно ще те нарани.
Йон Айвиде Линдквист
|
2
|
Споделяне
|
Добавено |
Страхът породи страх, омразата породи омраза и всичко, което остана са купчина овъглени кости. Така ще бъде винаги.
Йон Айвиде Линдквист
|
1
|
Споделяне
|
Добавено |