Мембраните, които ни отделят от лудостта, от падането, чудовищата, са толкова тънки. Само хартиени стени.
Йон Айвиде Линдквист

1

Споделяне

Добавено преди 2 години

Мислите му отказват да растат, защото нямат къде да се хванат корени.
Йон Айвиде Линдквист

2

Споделяне

Добавено преди 2 години

По-добре разхвърлян дом, отколкото чист ад.
Йон Айвиде Линдквист

1

Споделяне

Добавено преди 2 години

Ревност дебел бял червей се размърда в гърдите му, бавно се извиваше, чиста като девица, и ясна като дете.
Йон Айвиде Линдквист

1

Споделяне

Добавено преди 2 години

Така и трябва. Приемете бремето си с радост. Така и трябва да се живее.
Йон Айвиде Линдквист

1

Споделяне

Добавено преди 2 години

Тереза разбра, че не може да нарича себе си здрава в общоприетото значение, но тя беше здрава в своето особено разбиране, а това беше главното.
Йон Айвиде Линдквист

2

Споделяне

Добавено преди 2 години

Щастието съществува някъде и някога.
Йон Айвиде Линдквист

2

Споделяне

Добавено преди 2 години

Степента на удовлетворение и облекчение намаляваше всеки път, когато отваряше нова рана, всеки път, когато пиеше по една глътка от собствената си бързо разреждаща се кръв. Към сутринта тя беше хленчеща маса от въздържание и мъка. Измъчена, защото знаеше какво трябва да се направи, за да живее.
Йон Айвиде Линдквист

3

Споделяне

Добавено преди 2 години

Този път той извика малко по-силно и сърцето му започна да бие малко по-бързо. Беше глупаво, разбира се. Нямаше шанс тя да се изгуби тук.
Йон Айвиде Линдквист

2

Споделяне

Добавено преди 2 години

Ами ако невъзможното започна да се случва сега?
Йон Айвиде Линдквист

2

Споделяне

Добавено преди 2 години

Колкото по-близо допуснеш до теб човек, толкова по-болно ще те нарани.
Йон Айвиде Линдквист

2

Споделяне

Добавено преди 2 години