Мъртвите също са облечени и поддържани, предназначени да изгният в земята. Това е последна почит, върховно доказателство за любовта към онези, които са ни били скъпи.
Ирен Немировски

Подобни

Когато едно дете е малко, то създава идеален образ за това, което ще бъде по-късно, и този образ, подобно на маска, скрива автентичното му лице, което никога няма да бъде познато.
Ирен Немировски

Кълна се тук и сега никога повече да не премахвам горчивината си, колкото и оправдана да е, върху група хора, независимо от тяхната раса, религия, убеждения, предразсъдъци, грешки. Съжалявам за тези бедни деца
Ирен Немировски

Има такива, които чакат един и същ човек, и такива, които чакат човек, различен от този, който си тръгна, каза си той, и всички са разочаровани.
Ирен Немировски

Романът трябва да прилича на улица, пълна с непознати, където минават две, три същества, не повече, които можете да познаете напълно.
Ирен Немировски

...защото всяко щастие е заразно и обезоръжава духа на омразата.
Ирен Немировски

- Да предположим, че животът ти е тръгнал точно така, както искаш. - Какво следва? Да предположим, че сте прочели книгата на живота до края. - Какво следва? Господ е милостив! - възкликна той. - Ние не сме кръвожадни и не алчни, но прекарваме живота си в състезания с хлебарки, търсейки милостта и приятелството на монарха.
Ирен Немировски

Когато си на двадесет, любовта е като треска, това те прави почти в делириум. Когато свърши, едва ли си спомняте как се е случило... Огън в кръвта, колко бързо се изгаря.
Ирен Немировски

Работата е толкова таен порок, колкото морфинът.
Ирен Немировски

Опасност, смелост, страх, любов: сега той знаеше истинския смисъл на тези думи... Да, дори любов... Сега се почувства по-добре, по-силен и много уверен. Никога повече нямаше да види света през очите на някой друг. Но повече от това, всичко, което може да обича и да вярва оттук нататък, би дошло от него самия и от никой друг. Бавно той събра ръцете си, наведе глава и накрая се помоли.
Ирен Немировски

Възпитана в чистота и строгост, тя не се чувстваше нещастна като момиче; за да не се отегчава, й стигаше градина, домашни и библиотека - огромна влажна стая, където книгите, в които обичаше да рови, бавно се покриваха с плесен.
Ирен Немировски