Добавено |
Времената се променят, ценностните системи се променят. Въпросът е какво място заемате в приетата днес система.
Павел Санаев
Подобни
Момичета... Имаше много, лъскави, красиви, много красиви и никак не красиви, но все пак самоуверени и вяло секси. Те бяха различни, но всички бяха обединени от една обща черта – студенината в очите, която правеше най-красивите очи да изглеждат като безразлични фотоклетки.
Павел Санаев
Баба вдигна капака, намери плесенясала маса в чайника вместо лечебен бульон и започна да крещи, че дядо й е превърнал някога блестящия й мозък в същата маса.
Павел Санаев
Как станах на девет и осем години, не помня. Спомням си само когато бях на седем и четири.
Павел Санаев
Исках да я прегърна и да я прегърна с всичка сила. Направих го, но желанието все още остана. Знаех си, че ще остане, колкото и да се гушкаш.
Павел Санаев
Дребни неща държах в малка кутия, която скрих зад нощното шкафче, за да не я намери баба ми. Кутията с малките неща на майка ми беше най-голямата стойност за мен, а само майка ми беше по-скъпа.
Павел Санаев
Той беше от онези стройни младежи, в които имаше нещо като птиче.
Павел Санаев
Винаги съм мислил, че рожден ден е такъв празник и възрастта няма нищо общо с това. Оказа се, напротив, че празникът няма нищо общо с рожден ден.
Павел Санаев
- Обикновено не се повтарям два пъти, за да не забавя потока на живота, но в името на вашата рядка красота ще направя изключение. Ненаситното его, склонно към засищане, трябва да бъде диво разчупено, за да не изгуби вкуса към удоволствията.
Павел Санаев
Почувствах с ужас, че няма и щастие. Избягах от живота, но той остана вътре в мен и не позволи на щастието да заеме мястото му. И щастието вече нямаше предишното си място.
Павел Санаев
Бълхи! Купувам лекарства за петдесет рубли, а тя носи бълхи! Така че бълхите й прескачаха тялото й до смъртта й!
Павел Санаев