Ние, журналистите, обичаме да пишем за ексцентрици. Мразим да пишем за непроницаеми, скучни хора. Това ни кара да изглеждаме зле: колкото по-тъп е интервюираният, толкова по-тъпа е прозата. Ако искаш да се измъкнеш с истинска, злонамерена сила, бъди скучен.
Джон Ронсън

Подобни

Мислех за собствения си прекалено тревожен мозък, за собствената си лудост. Дали това беше по-мощен двигател в живота ми от моята рационалност?
Джон Ронсън

Социопатите обичат силата. Те обичат да печелят. Ако извадите любяща доброта от човешкия мозък, не остава много освен волята за победа.
Джон Ронсън

Не можах да видя къде се вписва колекцията от фигурки на Бъргър Кинг, но предположих, че няма причина психопатите да не са имали несвързани хобита.
Джон Ронсън

Много хора се движат в живота хронично срам от това как изглеждат, или как се чувстват, или какво са казали, или какво са направили. Това е като постоянна подрастваща грижа. Юношеството е, когато си постоянно загрижен за това, което другите хора мислят за теб.
Джон Ронсън

Той каза, че наистина трябва да внимавам. Психопатите са наистина опасни, каза той. И те често са хората, които най-малко очаквате да бъдат.
Джон Ронсън

Така че, да, психопатът може да плаче, когато кучето му умре, а вие мислите, че това е неправилно, защото той не плаче, когато дъщеря му умре.
Джон Ронсън

Да бъда параноик, осъзнавам, означава, че трябва да вярваш, че всички останали се интересуват от теб също толкова, колкото и ти от себе си. Което рядко се случва.
Джон Ронсън

В началото правех истории за хора, които може би бяха просто ексцентрични. Омар беше естествен напредък от това.
Джон Ронсън

Бъдете търпеливи и любопитни, вместо незабавно да ги осъждате.
Джон Ронсън

Аз лично вече не участвам в екстатичното публично осъждане на хората, освен ако те не са извършили прегрешение, което има действителна жертва, и дори тогава не толкова, колкото вероятно би трябвало. Малко ми липсва забавлението. Но имам чувството, че когато станах вегетарианец. Липсваше ми пържолата, макар и не толкова, колкото очаквах, но вече не можех да игнорирам кланицата.
Джон Ронсън