Единствената възможност за креативен човек беше постоянното движение – цял живот на заето въртене в общо взето напред посока, докато вече не можете да го правите.
Мег Уолицър

Подобни

...ако издържите, ако се насилите колкото можете, за да намерите някакъв вид търпение сред цялото си нетърпение, нещата могат да се променят.
Мег Уолицър

Хората не можеха да се наситят на това, което бяха загубили, дори ако вече не го искаха.
Мег Уолицър

Може би идеята за предполагаемото напрежение между работещи и неработещи майки е била пусната в света само за да предизвика разделение.
Мег Уолицър

...защото когато си млад, наистина не вярваш, че някога ще бъдеш нещо друго освен млад.
Мег Уолицър

Част от красотата на любовта беше, че не е нужно да го обяснявате на никой друг. Можеш да откажеш да обясниш. С любов, очевидно не сте изпитвали непременно нужда да обяснявате нещо.
Мег Уолицър

Да се ангажираш с действителни неща, съставени от дърво, метал и плат, означаваше да направиш реално неяснотата и нереалността на любовта.
Мег Уолицър

Не беше лесно да разбереш как любовта между двама други хора може да те намали. Ако тези двама души все още са били достъпни за вас, ако са ви звъняли през цялото време, ако са ви помолили да дойдете в града за уикенда, както винаги сте правили, тогава защо трябва да се почувствате внезапно силно самотен?
Мег Уолицър

Градът беше парадокс, макар че може би винаги е бил такъв. Можеш да имаш отличен живот тук, дори когато всичко се разпадна. Градът в този момент не беше място, което някой би си спомнял с носталгия, с изключение на факта, че в разгара на всичко това, ако играете правилно, парите ви можеха да се удвоят и можете да си купите голям апартамент с троен стъклопакет прозорци, които гледаха към хаоса.
Мег Уолицър

За мен роман, разчитащ твърде силно на една идея, може да бъде сухо, смъртоносно нещо, освен ако не притежава оживяваща сила.
Мег Уолицър

...колко от фразите, които ми идваха на ум, когато мислеше за собствения си живот, бяха по някакъв начин свързани с морето. Интересът й беше намалял. И двамата се давеха в мъката си. Беше потънал по-ниско от всякога. Речникът на океана изглеждаше съобразен със загубата.
Мег Уолицър