 11
|
 Споделяне
|
Добавено |
Всяка книга си има душа. Душата на човека, който я е написал, и душата на този, който я е прочел и живее и мечтае с нея.
Карлос Руис Сафон
Подобни
Книгите са огледала; в тях човек вижда само онова, което носи в себе си.
Карлос Руис Сафон
|
9
|
Споделяне
|
Добавено |
Хората, които си нямат живот, винаги трябва да се бъркат в живота на другите.
Карлос Руис Сафон
|
16
|
Споделяне
|
Добавено |
- Знаете ли какво им е най-хубавото на разбитите сърца? - попита библиотекарката.
Поклатих глава.
- Че могат да се разбият истински само веднъж. Останалото са просто драскотини...
Карлос Руис Сафон
|
11
|
Споделяне
|
Добавено |
Когато умът разбере случилото се, раните в сърцето вече са прекалено дълбоки.
Карлос Руис Сафон
|
15
|
Споделяне
|
Добавено |
В ония години единствените ми приятели бяха направени от хартия и мастило. В училище се бях научил да чета и пиша много преди останалите дечурлига от квартала. Там, където моите другарчета виждаха мастилени криволици, аз съзирах светлина, улици и хора.
Карлос Руис Сафон
|
14
|
Споделяне
|
Добавено |
Онзи, който наистина обича, обича тихо и с дела, никога с думи.
Карлос Руис Сафон
|
14
|
Споделяне
|
Добавено |
Не се обиждай, но понякога човек говори по-свободно пред някой непознат, отколкото пред близките си. Навярно защото непознатият ни вижда такива, каквито сме, а не каквито му се иска да бъдем...
Карлос Руис Сафон
|
13
|
Споделяне
|
Добавено |
- Обичаше ме с цялата си душа, а аз успях само да го направя нещастен - промълви тя.
"Играта на ангела", Карлос Руис Сафон
|
11
|
Споделяне
|
Добавено |
Безсмислено бе да си губим времето в опити да променим света; достатъчно бе да не допускаме той да ни промени.
Карлос Руис Сафон
|
9
|
Споделяне
|
Добавено |
Внимавайте какво говорите и какво правите с децата си. Думите, с които се отравя сърцето на едно дете - било то от злоба или от невежество - се загнездват в паметта му като тумор и рано или късно му изгарят душата.
"Сянката на вятъра", Карлос Руис Сафон
|
23
|
Споделяне
|
Добавено |