Повярвайте ми, никой не намира това, което търси във войната. Тук може да се намери само едно – човешката злоба. И тази злоба няма стойност, защото не може да ни научи на нищо, което вече не знаем.
Карл-Юхан Валгрен

3

Споделяне

Добавено преди 2 години

Времето лети зад мен във вятъра, но аз не го забелязвам.
Карл-Юхан Валгрен

2

Споделяне

Добавено преди 2 години

Няма нищо друго на света, остават само фалшификати. Жени с фалшиви устни и гърди. Млади писатели, които пишат упадъчно без препратка към оригинала... Фалшива, подвеждаща реклама, изкуствени усмивки по кръчмите, безкрайни лъжи на политици по трибуните.
Карл-Юхан Валгрен

1

Споделяне

Добавено преди 2 години

Той разбра, че такива хора има навсякъде, хора, направени от някакъв зловещ материал, бликащи от злоба и омраза, и се чудеше как изобщо е оцелял човешкият род – с такава омраза хората отдавна трябваше да се унищожат взаимно.
Карл-Юхан Валгрен

1

Споделяне

Добавено преди 2 години

Ревността е вечният мрачен спътник на любовта в погребален костюм, смъртта в миниатюра, оставяйки вкус на олово в устата. Предметът на това чувство може да е незначителен, но ревността не е създадена за преговори, тя живее свой собствен живот, този възпален апендикс на любовта...
Карл-Юхан Валгрен

1

Споделяне

Добавено преди 2 години

.. по някаква причина тя му вярваше безусловно. Може би защото бяха направени от същия, доста развален материал, излязоха от същото време и от едно и също пространство, където никой не се интересуваше от никого и нищо.
Карл-Юхан Валгрен

1

Споделяне

Добавено преди 2 години

Мисълта умира веднага щом започне да пробва дрехите от слово.
Карл-Юхан Валгрен

3

Споделяне

Добавено преди 2 години

Бавно оглеждам помещенията на църквата; горящи полилеи, изображения на ада на тавана, свещеници, хор, хора, които се опитват да умилостивят някого, но в продължение на две хиляди години не са получили нито дума в отговор... Има нещо странно във въздуха... болка... смърт... Или може би това е чувство за вина?
Карл-Юхан Валгрен

0

Споделяне

Добавено преди 2 години

По-голям син, по-малка дъщеря, децата вече са на път към собствения си живот... и това е всичко? Маловажни спомени, все по-замъглени от времето?
Карл-Юхан Валгрен

1

Споделяне

Добавено преди 2 години

Момичетата нямат никакъв имунитет срещу онези, на чиято страна късметът, успехът и увереността, историята не се уморява да ни дава безброй примери за това явление, като се започне от змията в градината...
Карл-Юхан Валгрен

1

Споделяне

Добавено преди 2 години

- Смъртта никога не пропуска възможност да дойде неочаквано.
Карл-Юхан Валгрен

1

Споделяне

Добавено преди 2 години