 1
|
 Споделяне
|
Добавено |
Да бъдеш проклет от небето, Бог, земя, птици, риби, хора, морета, въздух! - Това беше любимото проклятие на баба ми.
Павел Санаев
Подобни
Щастието не би могло да се превърне в живот и животът никога не би позволил на щастието да създава свои собствени правила.
Павел Санаев
|
1
|
Споделяне
|
Добавено |
Жената е също индикатор на авторитета.
Павел Санаев
|
1
|
Споделяне
|
Добавено |
Ти замърси мозъка ми, болен мозък, нещастен мозък! Заради теб нищо не помня, нищо не намирам, всичко ми пада от ръцете! Не можеш да се дръпнеш в мозъка на човек ден и нощ!
Павел Санаев
|
1
|
Споделяне
|
Добавено |
Времената се променят, ценностните системи се променят. Въпросът е какво място заемате в приетата днес система.
Павел Санаев
|
1
|
Споделяне
|
Добавено |
Момичета... Имаше много, лъскави, красиви, много красиви и никак не красиви, но все пак самоуверени и вяло секси. Те бяха различни, но всички бяха обединени от една обща черта – студенината в очите, която правеше най-красивите очи да изглеждат като безразлични фотоклетки.
Павел Санаев
|
1
|
Споделяне
|
Добавено |
Баба вдигна капака, намери плесенясала маса в чайника вместо лечебен бульон и започна да крещи, че дядо й е превърнал някога блестящия й мозък в същата маса.
Павел Санаев
|
1
|
Споделяне
|
Добавено |
Как станах на девет и осем години, не помня. Спомням си само когато бях на седем и четири.
Павел Санаев
|
1
|
Споделяне
|
Добавено |
Исках да я прегърна и да я прегърна с всичка сила. Направих го, но желанието все още остана. Знаех си, че ще остане, колкото и да се гушкаш.
Павел Санаев
|
1
|
Споделяне
|
Добавено |
Дребни неща държах в малка кутия, която скрих зад нощното шкафче, за да не я намери баба ми. Кутията с малките неща на майка ми беше най-голямата стойност за мен, а само майка ми беше по-скъпа.
Павел Санаев
|
1
|
Споделяне
|
Добавено |
Той беше от онези стройни младежи, в които имаше нещо като птиче.
Павел Санаев
|
2
|
Споделяне
|
Добавено |