Добавено |
Познаваме само четирима скучни хора. Останалите ни приятели намираме за много интересни. Въпреки това повечето от приятелите, които намираме за интересни, ни намират за скучни: най-интересните ни намират за най-скучни. Малцината, които са някъде по средата, с които има взаимен интерес, ние не вярваме: във всеки един момент чувстваме, че те могат да станат твърде интересни за нас, или ние твърде интересни за тях.
Лидия Дейвис
Подобни
Този скучен, труден роман, който донесох със себе си по време на пътуването си – продължавам да се опитвам да го чета. Връщах се към него толкова много пъти, всеки път се страхувах от него и всеки път го намирах за не по-добър от последния път, че досега се превърна в нещо като стар приятел. Моят стар приятел, лошият роман.
Лидия Дейвис
Ето една жена, която познавам, идва при мен. Много е развълнувана, но не е интересна жена. Това, което я вълнува, няма да е интересно, просто няма да е интересно.
Лидия Дейвис
Не чувствам, че трябва да се боря срещу алегорията. Оставям на читателите да тълкуват.
Лидия Дейвис
Но по това време имах тази странна увереност, родена от гледането на добър филм, че мога да бъда нещо различно от това, което бях...
Лидия Дейвис
Те понякога протестират... В тези моменти тя звучи авторитетно. Но тя няма власт.
Лидия Дейвис
Градът наема хора от всички възрасти, за да се представят за луди, за да накарат всички останали да се чувстват здрави.
Лидия Дейвис
Той ни казва: Те всъщност не правят нищо. След това добавя: Но, разбира се, няма много какво да правят.
Лидия Дейвис
Моментът, когато се достигне границата, когато няма нищо друго освен тъмнина: нещо идва на помощ, което не е реално. По друг начин всичко това е като лудост: луд човек, който не е помогнал от проблемите си с нищо реално, започва да се доверява на това, което не е реално, защото то му помага и има нужда от него, защото истинските неща продължават да не му помагат.
Лидия Дейвис
Но е любопитно как можеш да видиш, че една идея е абсолютно вярна и правилна и въпреки това да не й вярваш достатъчно дълбоко, за да действаш по нея. Така че все още се държа така, сякаш чувствата ми са в центъра на всичко и все още ме карат да се озовавам сам до прозореца на хола късно през нощта.
Лидия Дейвис
Изглеждах като жена с очила, но имах мечти да водя много различен живот, живот на жена, която не би носила очила, такава жена, която виждах от разстояние от време на време в бар.
Лидия Дейвис