 2
|
 Споделяне
|
Добавено |
Всъщност аз мога да престана да пия, когато искам. Аз просто не искам.
Йон Айвиде Линдквист
Подобни
На другия край настъпи тишина. Статичното пукане от сто километра телефонни линии. Врани, седнали върху тях, треперещи, докато разговорите на хората се носеха под краката им.
Йон Айвиде Линдквист
|
3
|
Споделяне
|
Добавено |
Те биха могли да живеят щастливо. И навярно те биха били щастливи. Те живяха така, както смятаха за нужно. и те не се опитваха да се приспособят към обкръжаващите, понеже твърдо знаеха, че това е невъзможно.
Йон Айвиде Линдквист
|
2
|
Споделяне
|
Добавено |
Смъртта отчуждава хората.
Йон Айвиде Линдквист
|
0
|
Споделяне
|
Добавено |
За него тя беше тази, която доминираше в небесата и направи света място, в което е възможно да се живее.
Йон Айвиде Линдквист
|
0
|
Споделяне
|
Добавено |
На своите крехки рамене децата носят отговорност за стотици животи.
Йон Айвиде Линдквист
|
3
|
Споделяне
|
Добавено |
Ако някой се държи по такъв начин, че не се вписва в общоприетите норми, той ще бъде изгонен от стаята, отсят от конкурса, въпреки естествената красота и естественост.
Йон Айвиде Линдквист
|
3
|
Споделяне
|
Добавено |
Когато няма какво да се види, когато няма мисли, вместо това идва животът.
Йон Айвиде Линдквист
|
1
|
Споделяне
|
Добавено |
- Имаше нещо в нея, нещо, което беше... чист ужас. Всичко, за което трябваше да внимавате. Височини, огън, парчета стъкло, змии, всичко, от което майка му се опитваше толкова много да го предпази.
Йон Айвиде Линдквист
|
0
|
Споделяне
|
Добавено |
Винаги е по-добре да знаеш, отколкото да се занимаваш със самозалъгване.
Йон Айвиде Линдквист
|
0
|
Споделяне
|
Добавено |
Мембраните, които ни отделят от лудостта, от падането, чудовищата, са толкова тънки. Само хартиени стени.
Йон Айвиде Линдквист
|
1
|
Споделяне
|
Добавено |