 1
|
 Споделяне
|
Добавено |
Къде отива музиката, когато не свири? – попита се тя. И обезоръжена, тя щеше да отговори: Да ми направят арфа от нервите, когато умра.
Кларис Лиспектор
Подобни
Едва шаваше от страх да не стресне собственото си внимание.
Кларис Лиспектор
|
1
|
Споделяне
|
Добавено |
Защото се гмурнах в бездната започвам да обичам бездната, от която съм направен.
Кларис Лиспектор
|
2
|
Споделяне
|
Добавено |
Възможно ли е човекът, който вижда най-много, чувства и страда най-много?
Кларис Лиспектор
|
1
|
Споделяне
|
Добавено |
Любов? Исках да тръгна с него, да бъда от по-силната страна, той да ме пощади, като човек, който търси подслон в обятията на врага, за да стои далеч от стрелите му. Беше различно от любовта, разбрах: исках го така, както жадният човек желае вода, без чувства, без дори да иска да бъде щастлив.
Кларис Лиспектор
|
1
|
Споделяне
|
Добавено |
Свободата не е достатъчна. Това, което желая, все още няма име.
Кларис Лиспектор
|
1
|
Споделяне
|
Добавено |
Някога изведнъж ви се струва странно да бъдете себе си?
Кларис Лиспектор
|
2
|
Споделяне
|
Добавено |
Да, тя чувстваше перфектно животно в себе си. Мисълта един ден да пусне това животно на свобода я отврати. Може би от страх от липса на естетика. Или да се страхувате от разкритие... Не, не, повтори тя, не трябва да се страхувате да създавате.
Кларис Лиспектор
|
1
|
Споделяне
|
Добавено |
Първо бях привлечен от теб, мислейки, че ще ме научиш на нещо повече от това. Имах нужда от това, което усещах в теб и което винаги си отричал.
Кларис Лиспектор
|
0
|
Споделяне
|
Добавено |
...всичко е толкова крехко. Чувствам се толкова изгубена. Живея от тайни, излъчващи, светещи лъчи, които биха ме задушили, ако не ги покрия с тежко наметало от фалшива сигурност. Бог да ми е на помощ: няма кой да ме води и отново е тъмно.
Кларис Лиспектор
|
1
|
Споделяне
|
Добавено |
Но какво мога да направя, ако не си докоснат от моите недостатъци, докато аз обичах твоите. Откровеността ми беше съкрушена от теб.
Кларис Лиспектор
|
1
|
Споделяне
|
Добавено |