 1
|
 Споделяне
|
Добавено |
Терорът ражда ужас, омразата ражда омраза и всичко, което остава накрая, е купчина изгорени тела. Както навсякъде; както винаги.
Йон Айвиде Линдквист
Подобни
Не се оказа така, както той си представяше. Той имаше работа, но нямаше радост. Имаше жена, но нямаше семейно щастие.
Йон Айвиде Линдквист
|
2
|
Споделяне
|
Добавено |
Той се чувстваше като нормален. Изпълнен с тревога, страх, разбира се. Но дори и това не беше необичайно...
Йон Айвиде Линдквист
|
3
|
Споделяне
|
Добавено |
- Ти ме обичаш, когато ти помагам да оцелееш. - Да. Не се ли състои в това любовта?
Йон Айвиде Линдквист
|
2
|
Споделяне
|
Добавено |
Да, в крайна сметка всичко се свежда до любов.
Йон Айвиде Линдквист
|
1
|
Споделяне
|
Добавено |
Всъщност аз мога да престана да пия, когато искам. Аз просто не искам.
Йон Айвиде Линдквист
|
2
|
Споделяне
|
Добавено |
На другия край настъпи тишина. Статичното пукане от сто километра телефонни линии. Врани, седнали върху тях, треперещи, докато разговорите на хората се носеха под краката им.
Йон Айвиде Линдквист
|
3
|
Споделяне
|
Добавено |
Те биха могли да живеят щастливо. И навярно те биха били щастливи. Те живяха така, както смятаха за нужно. и те не се опитваха да се приспособят към обкръжаващите, понеже твърдо знаеха, че това е невъзможно.
Йон Айвиде Линдквист
|
2
|
Споделяне
|
Добавено |
Смъртта отчуждава хората.
Йон Айвиде Линдквист
|
0
|
Споделяне
|
Добавено |
За него тя беше тази, която доминираше в небесата и направи света място, в което е възможно да се живее.
Йон Айвиде Линдквист
|
0
|
Споделяне
|
Добавено |
На своите крехки рамене децата носят отговорност за стотици животи.
Йон Айвиде Линдквист
|
3
|
Споделяне
|
Добавено |