Добавено |
Имплицитният консенсус от следвоенните десетилетия сега беше нарушен и започна да се появява нов, определено неестествен консенсус около приоритета на частния интерес.
Тони Джъд
Подобни
Постнационална, социална държава, кооперативна, тихоокеанска Европа не е родена от оптимистичния, амбициозен, гледащ напред проект, представян в нежна ретроспекция от днешните евроидеалисти. Това беше несигурното дете на безпокойството.
Тони Джъд
Всички колективни начинания изискват доверие. От игрите, които играят децата до сложните социални институции, хората не могат да работят заедно, освен ако не прекратят преценките си един за друг.
Тони Джъд
Накратко, войната концентрира ума. Беше доказано възможно да се превърне цяла държава във военна машина около военна икономика; защо тогава, питаха хората, нещо подобно да не може да бъде постигнато в стремежа към мир? Нямаше убедителен отговор.
Тони Джъд
Миналото не беше нито толкова добро, нито толкова лошо, колкото предполагаме: просто беше различно. Ако си разказваме носталгични истории, никога няма да се занимаваме с проблемите, пред които сме изправени в настоящето - и същото е вярно, ако с умиление предполагаме, че нашият собствен свят е по-добър във всяко отношение. Миналото наистина е друга страна: не можем да се върнем назад. Има обаче нещо по-лошо от това да идеализираме миналото - или да го представяме на себе си и на децата си като камара от ужаси: да го забравим.
Тони Джъд
Несъгласието и дисидентство са в по-голямата си част дело на младите. Не е случайно, че мъжете и жените, които инициираха Френската революция, подобно на реформаторите и плановиците на Новия курс и следвоенна Европа, бяха значително по-млади от онези, които бяха отишли преди това. Вместо да се примирят, младите хора са по-склонни да погледнат проблема и да поискат той да бъде решен.
Тони Джъд
От счупените яйца стават добри омлети. Но не можете да изградите по-добро общество върху разбити мъже.
Тони Джъд
В резултат на това гъстата мрежа от социални взаимодействия и обществени блага е сведена до минимум, като нищо друго освен власт и подчинение не свързва гражданина с държавата.
Тони Джъд
Вярно е, че много радикали от 60-те години бяха доста ентусиазирани поддръжници на наложените избори, но само когато те засягаха далечни народи, за които знаеха малко.
Тони Джъд
Характерният тон на 60-те години беше този на прекомерна увереност: знаехме точно как да оправим света. Именно тази нотка на незаслужена арогантност отчасти обяснява последвалата реакционна реакция; ако левицата иска да възвърне богатствата си, малко скромност ще е в ред.
Тони Джъд