 2
|
 Споделяне
|
Добавено |
...така е устроен светът, човек си спомня, че е смъртен, гледайки близките си.
Карл-Юхан Валгрен
Подобни
И това усещане, че всичко наоколо изчезва, слива се в мелодичен шум, гласът на пътя...
Карл-Юхан Валгрен
|
2
|
Споделяне
|
Добавено |
Думата не е врабче... С думите винаги е така. Те летят като невидими ракети... Кой ще бъде улучен, кой ще бъде убит и какво ще бъде унищожено - не можете да гадаете предварително.
Карл-Юхан Валгрен
|
2
|
Споделяне
|
Добавено |
- Обичаше ли я? - чувам въпроса си. Татко гали снимката с пръст. - Винаги. Дори в съня.
Карл-Юхан Валгрен
|
2
|
Споделяне
|
Добавено |
Вероятно паметта може тайно да увеличи необичайните детайли, да ги подобри.
Карл-Юхан Валгрен
|
2
|
Споделяне
|
Добавено |
Морето тази вечер беше странно и загадъчно - сенки, дошли от нищото, се плъзгаха по тъмната повърхност на водата, като огромни плоски животни, а пясъкът изглеждаше напълно бял. Изведнъж той започна да плаче, без причина. Стоях и го гледах, без да знам какво да кажа. Имаше нещо много красиво в тази сцена, нещо лишено от ежедневен смисъл, по никакъв начин не докосващо живота, сякаш всичко се разиграва зад невидима стена, без наше участие. Той седна пред мен и плачеше, тихо и мелодично, беше като дълга песен без думи. По някаква причина все още не разбирам защо, беше много хубаво и спокойно в душата ми...
Карл-Юхан Валгрен
|
3
|
Споделяне
|
Добавено |
На пода е килим, стар, сбръчкан, със следи от разбити надежди и изгубени илюзии...
Карл-Юхан Валгрен
|
4
|
Споделяне
|
Добавено |
Повярвайте ми, никой не намира това, което търси във войната. Тук може да се намери само едно – човешката злоба. И тази злоба няма стойност, защото не може да ни научи на нищо, което вече не знаем.
Карл-Юхан Валгрен
|
3
|
Споделяне
|
Добавено |
Времето лети зад мен във вятъра, но аз не го забелязвам.
Карл-Юхан Валгрен
|
2
|
Споделяне
|
Добавено |
Няма нищо друго на света, остават само фалшификати. Жени с фалшиви устни и гърди. Млади писатели, които пишат упадъчно без препратка към оригинала... Фалшива, подвеждаща реклама, изкуствени усмивки по кръчмите, безкрайни лъжи на политици по трибуните.
Карл-Юхан Валгрен
|
1
|
Споделяне
|
Добавено |
Той разбра, че такива хора има навсякъде, хора, направени от някакъв зловещ материал, бликащи от злоба и омраза, и се чудеше как изобщо е оцелял човешкият род – с такава омраза хората отдавна трябваше да се унищожат взаимно.
Карл-Юхан Валгрен
|
1
|
Споделяне
|
Добавено |