Пиша, защото нямам какво друго да правя в света: останах и няма място за мен в света на мъжете. Пиша, защото съм отчаян и уморен, вече не мога да понеса рутината да бъда аз и ако не беше винаги новостта, която пиша, щях да умирам символично всеки ден. Но съм готов да се измъкна дискретно през задния изход. Преживял съм почти всичко, включително страстта и нейното отчаяние. И сега бих искал само да имам това, което бих бил и никога не съм бил.
Кларис Лиспектор

Подобни

От време на време безпочвена меланхолия щеше да помрачи лицето ми, нахлуваше ме скучна и непонятна носталгия по неизпитани времена.
Кларис Лиспектор

Тя беше направена изцяло от сладост, граничеща със сълзи.
Кларис Лиспектор

Аз, който нарекох любовта моя надежда за любов.
Кларис Лиспектор

Къде отива музиката, когато не свири? – попита се тя. И обезоръжена, тя щеше да отговори: Да ми направят арфа от нервите, когато умра.
Кларис Лиспектор

Едва шаваше от страх да не стресне собственото си внимание.
Кларис Лиспектор

Защото се гмурнах в бездната започвам да обичам бездната, от която съм направен.
Кларис Лиспектор

Възможно ли е човекът, който вижда най-много, чувства и страда най-много?
Кларис Лиспектор

Любов? Исках да тръгна с него, да бъда от по-силната страна, той да ме пощади, като човек, който търси подслон в обятията на врага, за да стои далеч от стрелите му. Беше различно от любовта, разбрах: исках го така, както жадният човек желае вода, без чувства, без дори да иска да бъде щастлив.
Кларис Лиспектор

Свободата не е достатъчна. Това, което желая, все още няма име.
Кларис Лиспектор

Някога изведнъж ви се струва странно да бъдете себе си?
Кларис Лиспектор