Животът й беше толкова пълен. Как можахме да пропуснем празнотата в нея?
Даян Чембърлейн

Подобни

...справедливостта идва в много форми.
Даян Чембърлейн

Понякога животът е адски несправедлив, нали?
Даян Чембърлейн

Мери мразеше чакането. Тя беше на деветдесет години и напоследък правеше само това, че чакаше.
Даян Чембърлейн

Може ли герой да бъде злодей?
Даян Чембърлейн

Но никой не ме научи да лекувам души.
Даян Чембърлейн

Всяко семейство има история и аз обичам, че тези истории са гравирани в пясък, а не в гранит. По този начин можем да ги променим. Можем да погребем лъжите и да прегърнем истината. И можем да продължим напред.
Даян Чембърлейн

Понякога обаче можеш да постъпиш правилно и все пак да се чувстваш болен от съмнения.
Даян Чембърлейн

Приятелите идват и си отиват. Жената може да си отиде. Но братът е завинаги.
Даян Чембърлейн

И дори си спомням книгите, които тогава обичах - животът по онова време беше много по-лесен, отколкото сега.
Даян Чембърлейн

И когато фокусирате вниманието си върху това, което ще се случи в бъдеще, губите настоящето - както за себе си, така и за Софи. Ако в живота ви има само грижи за бъдещето, никога няма да можете да се насладите на възможното сега.
Даян Чембърлейн