 1
|
 Споделяне
|
Добавено |
Колко пъти съм си задавал този въпрос. Защо не мога просто да живея? Понеже ти трябва да си мъртъв.
Йон Айвиде Линдквист
Подобни
Най-баналните прозрения често са най-важните. Като осъзнаването, че имаме един живот, само един и че трябва да се грижим за него.
Йон Айвиде Линдквист
|
1
|
Споделяне
|
Добавено |
Животът е това, което сам сътвориш от него.
Йон Айвиде Линдквист
|
0
|
Споделяне
|
Добавено |
Терорът ражда ужас, омразата ражда омраза и всичко, което остава накрая, е купчина изгорени тела. Както навсякъде; както винаги.
Йон Айвиде Линдквист
|
1
|
Споделяне
|
Добавено |
Не се оказа така, както той си представяше. Той имаше работа, но нямаше радост. Имаше жена, но нямаше семейно щастие.
Йон Айвиде Линдквист
|
2
|
Споделяне
|
Добавено |
Той се чувстваше като нормален. Изпълнен с тревога, страх, разбира се. Но дори и това не беше необичайно...
Йон Айвиде Линдквист
|
3
|
Споделяне
|
Добавено |
- Ти ме обичаш, когато ти помагам да оцелееш. - Да. Не се ли състои в това любовта?
Йон Айвиде Линдквист
|
2
|
Споделяне
|
Добавено |
Да, в крайна сметка всичко се свежда до любов.
Йон Айвиде Линдквист
|
1
|
Споделяне
|
Добавено |
Всъщност аз мога да престана да пия, когато искам. Аз просто не искам.
Йон Айвиде Линдквист
|
2
|
Споделяне
|
Добавено |
На другия край настъпи тишина. Статичното пукане от сто километра телефонни линии. Врани, седнали върху тях, треперещи, докато разговорите на хората се носеха под краката им.
Йон Айвиде Линдквист
|
3
|
Споделяне
|
Добавено |
Те биха могли да живеят щастливо. И навярно те биха били щастливи. Те живяха така, както смятаха за нужно. и те не се опитваха да се приспособят към обкръжаващите, понеже твърдо знаеха, че това е невъзможно.
Йон Айвиде Линдквист
|
2
|
Споделяне
|
Добавено |