Добавено |
Толкова голяма част от времето й прекарва така: да мечтае какво да каже и никога да не ги изрича.
Колъм Маккан
Подобни
Веднъж се изпълнихме един друг с желание, а не със спомен.
Колъм Маккан
Това, което Кориган искаше, беше напълно правдоподобен Бог, който можете да намерите в мръсотията на ежедневието. Утехата, която получи от тежката, студена истина – мръсотията, войната, бедността – беше, че животът може да е способен на малки хубости.
Колъм Маккан
Има такива от нас, които все още не са разказали историите си или отказват да ги разкажат и така се превръщаме в тях: крием се в паметта, докато вече не можем да издържим на черупката или шока – може би трябва да го разкажа преди да бъде забравено или да стане като всичко друго, нещо друго.
Колъм Маккан
...не е вярно, че имаме само един живот за живеене. Ако живеем в литературата, можем да имаме толкова животи, колкото искаме.
Колъм Маккан
С всички уважения към рая, тук ми харесва.
Колъм Маккан
Когато седнах до тях, мълчанието им беше изпълнено с нежност. Трябва да се възхищаваме на света, че не свършва с нас.
Колъм Маккан
...беше необходимо да обичаш тишината, но преди да можеш да обичаш тишината, трябваше да имаш шум.
Колъм Маккан
Повтарящите се лъжи стават история, но не стават непременно истината.
Колъм Маккан
Той осъзна, че е мислил само за първата стъпка, никога не си е представял последната.
Колъм Маккан
Градът беше по-голям от сградите си, по-голям и от жителите си. Имаше своите нюанси. Приемаше каквото и да е попаднало по пътя си, престъплението и насилието и малките сътресения на доброто, които изпълзяха изпод ежедневието.
Колъм Маккан