Добавено |
...заклинанието е лъжа и нищо повече. Колкото и ловко да бяха произнесени, всяко заклинание – освен може би най-баналното – с времето започваше да има горчив вкус. Е, тези, които бяха сръчно изречени, можеха да унищожат живота.
Маргарет Роджърсън
Подобни
Изтрих пръстите си, но не мухълът или червеите караха стомаха ми да се разбунтува... Не, това беше знанието, че навсякъде около мен седяха празни хора с изгнили дрехи и гризеха разнесени дреболии, докато не говореха за нищо за следствие с фиксирани усмивки на фалшивите им лица.
Маргарет Роджърсън
Тя изобщо не е направена от въздух или светлина – тя е слаб, опустошен човек, който изпитва много повече болка, отколкото може да понесе.
Маргарет Роджърсън
Не можах да реша дали идеята се дължи на суета, депресираща липса на креативност или и двете.
Маргарет Роджърсън
Тя никога не е знаела, че надеждата може да боли толкова силно, като кръвта, която се връща обратно към умрял крайник.
Маргарет Роджърсън
- Защо продължи да вярваш, дори когато целият свят спря? Тя не знаеше какво да отговори. За нея нямаше смисъл. - Какъв е смисълът на живота, ако не вярваш в нищо? - попита тя.
Маргарет Роджърсън
Винаги е било разумно да бъдеш учтив към книгите, независимо дали те могат да те чуят или не.
Маргарет Роджърсън
...мислех си как ще се развие действието в тези приказки, ако самите принцеси ги разкажат.
Маргарет Роджърсън
Хиляди крила пърхаха в мен. Преследвах ги, опитвайки се да ги успокоя, тласках ги обратно в дълбините, където нямаше да ме наранят, но можех и да стоя във вихър от пеперуди, опитвайки се да хвана всяка една с голи ръце.
Маргарет Роджърсън
Той никога не я погледна. Но понякога, когато Елизабет не го гледаше, тя се кълнеше, че усеща погледа му върху себе си, лек като докосването на крилото на пеперуда.
Маргарет Роджърсън
Това ли означаваше да загубиш някого? Болката никога не изчезна. Просто беше... покрито.
Маргарет Роджърсън