Добавено |
Къде спазваме правилата и къде оправдаваме нарушаването им? Нашето минало определя ли какво заслужаваме в бъдещето? И възможно ли е някога да оставиш миналото си зад гърба си?
Селест Инг
Подобни
Не ти се усмихва? Тогава какво? Насилете се да се усмихнете. Дръж се така, сякаш вече си щастлив, и това ще те направи щастлив.
Селест Инг
Лидия е мъртва. Но те все още не знаят това. 1977 г., 3 май, шест и половина сутринта, никой не знае нищо друго освен този безобиден факт: Лидия закъснява за закуска.
Селест Инг
Вече не можех да си спомня какво е да прегърнеш дете - да прегърнеш, който и да е то - по този начин. Как тежестта на другия потъва в нас, колко инстинктивно се вкопчва. Как ни се доверяват. Отнема много време, преди да се почувстваш готов да го пуснеш.
Селест Инг
Всичко това ще изчезне до сутринта. Вместо това те ще правят дисекция на тази последна вечер за години напред. Какво бяха пропуснали, а трябваше да видят? Какъв малък жест, забравен, можеше да промени всичко? Те ще го подкопаят до костите, чудейки се как всичко това се е объркало толкова много и никога няма да са сигурни.
Селест Инг
Ирония: противоречив резултат от събитията, сякаш за подигравка с обещанието и годността на нещата.
Селест Инг
Да ти е позволено да направиш нещо и да знаеш как да го направиш не е едно и също нещо.
Селест Инг
Стигна се отново и отново до това: Какво направи някого майка? Само биология ли беше, или любов?
Селест Инг
Тя беше научила... че животът може да поеме по своя безопасен път и след това, без никакво предупреждение, да дерайлира драматично.
Селест Инг
Накрая се беше почувствала така, сякаш можеше да говори, без веднага да се блъска в твърдата черупка на защитения си живот, сякаш внезапно видя, че здравите стени, в които я затвориха, всъщност бяха решетки, с пространства между тях, достатъчно широки, за да се промъкне през тях.
Селест Инг
Той я бутна вътре. И после я измъкна. През целия си живот Лидия щеше да помни едно нещо. През целия си живот Нат щеше да помни друг.
Селест Инг