Понякога те направо го подлудяват с това тяхно вечно четене, непрекъснато цитират един на друг някакви стихове- пълен позор, душевен упадък, който прави хората прекалено мекушави в живота...
Йон Калман Стефансон

0

Споделяне

Добавено преди 2 години

Думите понякога имат силата на тролове и те са в състояние да съборят богове, могат да спасят животи и да ги унищожат. Думите са стрели, куршуми от пушки, легендарни птици, изстреляни в преследване на героите, думите са незапомнени риби, които разкриват ужасяваща тайна на дъното на бездната, те са мрежа достатъчно голяма, за да хване света и да прегърне небето, но понякога те са нищо, износени парцали, пронизани от студ, разлагащи се крепости, които смъртта и нещастието тъпчат без усилие.
Йон Калман Стефансон

1

Споделяне

Добавено преди 2 години

Очите са невидими ръце, които галят, опипват, докосват, чувстват.
Йон Калман Стефансон

0

Споделяне

Добавено преди 2 години

...той не знае къде отиват, дано да е далеч от тази буря. И далеч от тази самота, наречена живот.
Йон Калман Стефансон

1

Споделяне

Добавено преди 2 години

Никога не подценявайте човечеството, има изключително малко, което то не може да съсипе.
Йон Калман Стефансон

1

Споделяне

Добавено преди 2 години

За да заблудя света, аз се обличам стилно всеки път, когато излизам. Осветявам усмивката си. Поправям малко тъгата си и след това си слагам слънчевите очила, така че никой да не забележи отсъствието ти дълбоко в очите ми.
Йон Калман Стефансон

2

Споделяне

Добавено преди 2 години

Къде е справедливостта в този тъжен, този мръсен живот? Да имаш най-красивите очи на света, красиви като морето, но после минават трийсет години и те изгубват красотата си; прекалено големи са и те следят обвинително, и ако се вгледаш в тях, не виждаш нищо, освен умора и разочарование.
Йон Калман Стефансон

2

Споделяне

Добавено преди 2 години

Каква майка е тази, която се чувства тъжна със здрави деца наоколо?
Йон Калман Стефансон

1

Споделяне

Добавено преди 2 години

Запомнете с мен, че на човек трябва да се осигурят две неща, за да се държи достатъчно здраво на краката си, да ходи с високо вдигната глава, да поддържа блясъка на погледа си, енергичността на сърцето, музиката на кръвта - силен гръб и сълзи.
Йон Калман Стефансон

0

Споделяне

Добавено преди 2 години

Човек трябва да е мъртъв, за да не мисли за смъртта.
Йон Калман Стефансон

0

Споделяне

Добавено преди 2 години

Океанът е от една страна, стръмни, високи до небето планини от другата страна; ето това е сцената на цялата ни история. Управници, търговци може и да се разпореждат с бедняшкото ни битие, но планините и океанът властват над живота, те са съдбата – или така си мислим понякога; сигурно така би се чувствал и ти, ако се будеше и заспиваше десетилетия наред под същите планини, ако плаваш в нашите малки лодки и гърдите ти се издигаха и отпускаха в такт с диханието на морето. Едва ли има нещо по-прекрасно от океана в хубави дни или безоблачни нощи, когато морето сънува и лунната светлина е неговите сънища. Но океанът губи цялата си красота и ние го намразваме повече от всичко друго, когато вълните се надигнат на десет метра над лодката, когато се разбият в нея и ни погълнат като нищожни палета – дори да махаме с ръце, да призоваваме Бога и Исуса Христа, морето ни поглъща като нищожни палета. И тогава всички са равни.
Йон Калман Стефансон

2

Споделяне

Добавено преди 2 години