 0
|
 Споделяне
|
Добавено |
Може да има такава пропаст между външния и вътрешния живот и това трябва да ни каже нещо, трябва да ни научи да не вярваме твърде много на външния вид; този, който прави това, пропуска същността.
Йон Калман Стефансон
Подобни
Има книги, които ви забавляват, но всъщност не ви вълнуват. И тогава има книги, които ви карат да се съмнявате, дават ви надежда, разширяват света и ви въвеждат в бездни. Тези книги са това, което се брои.
Йон Калман Стефансон
|
2
|
Споделяне
|
Добавено |
Часовете са многобройни и часовникът рядко измерва времето, което минава вътре в нас, реалния живот и поради това много дни могат да се поберат в няколко часа и обратно, а броят на годините може да бъде неточна мярка за времето на човека през целия си живот този, който умира на четиридесет, може би всъщност е живял много по-дълго от този, който умира на деветдесет.
Йон Калман Стефансон
|
3
|
Споделяне
|
Добавено |
Той иска да постигне нещо в живота, да научи езици, да види света, да прочете хиляда книги, иска да открие дали има някакво ядро, но понякога е трудно да се мисли и чете, когато човек е скован и болен след тежко риболовно пътуване, мокър и студен след дванадесет часа работа по ливадите, когато мислите му могат да бъдат толкова тежки, че той едва може да ги вдигне, тогава това е дълъг път до сърцевината.
Йон Калман Стефансон
|
0
|
Споделяне
|
Добавено |
Андреа усилва лампата, наднича през двата прозореца на покрива – единият заключва планината, другият небето и морето; те заключват нашето битие; и дълго време не се чува нищо, освен засмукването на вълните и доволното сърбане на кафе.
Йон Калман Стефансон
|
1
|
Споделяне
|
Добавено |
Някои стихотворения ни отвеждат на места, където нито думи достигат, нито мисъл, те ви отвеждат до самата сърцевина, животът спира за един момент и става красив, става ясно със съжаление и щастие. Някои стихотворения променят деня, нощта и живота ви. Някои стихотворения те карат да забравиш, да забравиш тъгата, безнадеждността, да забравиш водоустойчивостта си, измръзването идва при теб, казва, хваща те и си мъртъв.
Йон Калман Стефансон
|
0
|
Споделяне
|
Добавено |
Понякога те направо го подлудяват с това тяхно вечно четене, непрекъснато цитират един на друг някакви стихове- пълен позор, душевен упадък, който прави хората прекалено мекушави в живота...
Йон Калман Стефансон
|
0
|
Споделяне
|
Добавено |
Думите понякога имат силата на тролове и те са в състояние да съборят богове, могат да спасят животи и да ги унищожат. Думите са стрели, куршуми от пушки, легендарни птици, изстреляни в преследване на героите, думите са незапомнени риби, които разкриват ужасяваща тайна на дъното на бездната, те са мрежа достатъчно голяма, за да хване света и да прегърне небето, но понякога те са нищо, износени парцали, пронизани от студ, разлагащи се крепости, които смъртта и нещастието тъпчат без усилие.
Йон Калман Стефансон
|
1
|
Споделяне
|
Добавено |
Очите са невидими ръце, които галят, опипват, докосват, чувстват.
Йон Калман Стефансон
|
0
|
Споделяне
|
Добавено |
...той не знае къде отиват, дано да е далеч от тази буря. И далеч от тази самота, наречена живот.
Йон Калман Стефансон
|
1
|
Споделяне
|
Добавено |
Никога не подценявайте човечеството, има изключително малко, което то не може да съсипе.
Йон Калман Стефансон
|
1
|
Споделяне
|
Добавено |