Добавено |
Тогава лицето му се отвори отново като онова място в гората, докоснато внезапно от разсеяна слънчева светлина.
Себастиан Бари
Подобни
Годините ни връщат постепенно към мъките и срама на детството, това е любопитство на съществуването.
Себастиан Бари
Всичко, което остава от мен сега, е слух за красота.
Себастиан Бари
Доверието на тези в тъмна нужда е прощаваща работа.
Себастиан Бари
Как бих искал да кажа, че обичах баща си толкова много, че не бих могъл да живея без него, но подобно признание ще се окаже невярно с времето. Тези, които обичаме, тези основни същества, са отстранени от нас по волята на Всемогъщия или на дяволите, които го узурпират. Сякаш огромна буца олово е положена върху душата, такива смъртни случаи, и където тази душа преди е била в безтегловност, сега е тайно и пагубно бреме в самото ни сърце.
Себастиан Бари
Малки грехове на пропуски, които се очертават сега. Можеш да полудееш.
Себастиан Бари
Светът не е пълен с предатели, той е пълен с хора с достойни мотиви и пълно желание да постъпват правилно от онези, които ги познават и обичат. Това е малко известна истина, но мисля, че все пак е истина. Емпирично, от всичките години на моята работа, бих го потвърдил. Знам, че това е чудодейно заключение, но го има. Обичаме да правим всички непознати. Ние не сме вълци, а агнета, учудени в покрайнините на нивите от слънчева светлина и лято.
Себастиан Бари
Светът не струва нищо, освен ако не си истински в него.
Себастиан Бари
Няма войник, който да няма странно място в окаяното си сърце за своя враг, това е просто факт.
Себастиан Бари
Гладът отнема това, което си. Всичко, което бяхме, тогава беше просто нищо.
Себастиан Бари
Ние не сме любовници, които бързат да се прегърнат, но все пак има усещане за ужасяващо единение, сякаш смелостта копнее да се присъедини със смелост.
Себастиан Бари