Добавено |
Сега отново откривам, че нямам езика, езика, за да говоря с нея за това или за каквото и да било. Пренебрегнахме малките присъди на живота и сега големите са извън обсега ни.
Себастиан Бари
Подобни
Нещо се беше случило с тази скръб. Беше гранясало в него, помисли си той; всичко се свеждаше до нещо, което той не разбираше. Сърцевината на скръбта беше в резултат на малко семе на смъртта.
Себастиан Бари
Има такава утеха в самата гледка на водата. Облича ни деликатно в своята разпръскваща сол и аромат, тънки предмети, които лекуват бедната душа.
Себастиан Бари
Там вътре, каза тя, човечеството е книга без корица.
Себастиан Бари
Светът започва наново с всяко раждане, казваше баща ми. Забрави да каже, че с всяка смърт свършва. Или не смяташе, че има нужда. Защото през голяма част от живота си той е работил в гробище.
Себастиан Бари
Но в самия край той ми каза това. Че не знае за какво е този живот. Така че той просто го взе и го каза. че животът изглежда много кратък, когато погледнеш назад - въпреки че, когато го живееш, изглежда безкраен.
Себастиан Бари
Тогава лицето му се отвори отново като онова място в гората, докоснато внезапно от разсеяна слънчева светлина.
Себастиан Бари
Годините ни връщат постепенно към мъките и срама на детството, това е любопитство на съществуването.
Себастиан Бари
Всичко, което остава от мен сега, е слух за красота.
Себастиан Бари
Доверието на тези в тъмна нужда е прощаваща работа.
Себастиан Бари
Как бих искал да кажа, че обичах баща си толкова много, че не бих могъл да живея без него, но подобно признание ще се окаже невярно с времето. Тези, които обичаме, тези основни същества, са отстранени от нас по волята на Всемогъщия или на дяволите, които го узурпират. Сякаш огромна буца олово е положена върху душата, такива смъртни случаи, и където тази душа преди е била в безтегловност, сега е тайно и пагубно бреме в самото ни сърце.
Себастиан Бари