Добавено |
Независимо дали го знаете или не, ние оставяме части от себе си, където и да отидем.
Саймън ван Буй
Подобни
Но как да намериш правилните хора - как да обичаш, без да ги задушаваш? Как да не ги задушиш с цялата любов, която си изградил в тяхно отсъствие?
Саймън ван Буй
Библиотеките са най-добрите ресторанти за храна за мозъка. Спя по-добре, като знам, че има библиотеки. Бих поел куршум предназначен за библиотекар.
Саймън ван Буй
Виждаме в другите това, което искаме и от което се страхуваме.
Саймън ван Буй
И разбираш, че най-накрая си пораснал. Тази младост свърши. На нейно място имате знания, които трябва да носите. Трябва също така да се научите да приемате, че смъртта е най-сложната форма на красота и най-трудната за приемане. От този момент нататък винаги ще сте наясно с това, което правите. И всяко бъдещо чувство, независимо дали е радост или мъка, вълнение или съжаление, ще дойде сега със съзнанието за собствения си край - със сенки, които никога не сте забелязвали в младостта. Вариацията на чувството ще се превърне в дълбочина на чувството. И вие ще оцените малките неща - и ще пристъпите със самочувствието на някой, който се радва да знае, че е обречен.
Саймън ван Буй
Може би е чакал през цялото време някой да го събори и да му позволи да свали тежестта, която толкова вярно носеше.
Саймън ван Буй
Когато вали, дори най-незначителната локва е карта на Вселената.
Саймън ван Буй
Когато някой напусне този самолет - или, ако искате, отиде в друга стая - онези, които са останали, понякога се опитват да спрат да обичат - но това е грешка, защото дори и да сте обичали само веднъж в живота си, вие сте съсипани.
Саймън ван Буй
Има някои лъжи, които при правилните обстоятелства са единствената истина.
Саймън ван Буй
Сега на една наклонена поляна, часове в свеж ден, той се оказа отчаян човек, който се бори да се освободи от оковите на живота, който не бе преследвал. И гласът й се процеди през него като ледена висулка, която вечно се топи.
Саймън ван Буй
Веднъж ми каза, че ме обича, защото аз бях единственото нещо, което можеше да чуе. Тя усеща трептенето на струните през резбования съд на инструмента си, но аз съм вътре в нея. Аз съм песен, попила във всяка кост на нейното тайно тяло, където светът не е могъл да се скита.
Саймън ван Буй