 1
|
 Споделяне
|
Добавено |
Васалите на една остаряла идеология, несвързана с реалния свят, те могат, когато бъдат разпитани по този въпрос, само да мърморят неолиберални мантри, които са довели до световна икономическа стагнация, нарастващо неравенство и глобална екологична криза.
Ричард Фланаган
Подобни
Колкото повече хора има с мен, помисли си Дориго, толкова по-силно се чувствам самотен.
Ричард Фланаган
|
1
|
Споделяне
|
Добавено |
Тези дни той разчиташе на все по-крехкото предположение, че казаното от него е правилно и правилното е това, което каза.
Ричард Фланаган
|
0
|
Споделяне
|
Добавено |
Не че не знаеш нищо за войната, млади човече, беше казал Дориго Еванс. Това е, че сте научили едно нещо. А войната е много неща.
Ричард Фланаган
|
1
|
Споделяне
|
Добавено |
Може би четенето и писането на книги е една от последните защити на човешкото достойнство, защото в крайна сметка те ни напомнят за това, което Бог някога ни е напомнил, преди Той също да се изпари в тази епоха на безмилостни унижения – че ние сме повече от себе си; че имаме души.
Ричард Фланаган
|
1
|
Споделяне
|
Добавено |
Колко празен е светът, когато загубиш този, когото обичаш.
Ричард Фланаган
|
0
|
Споделяне
|
Добавено |
Защото да не се страхуваш означаваше да си представиш свят отвъд опита. И това беше твърде много за всеки.
Ричард Фланаган
|
0
|
Споделяне
|
Добавено |
Може би той наистина не го мисли сега. Но понякога нещата се казват и не са просто думи. Те са всичко, което един човек мисли за друг в едно изречение. Само едно изречение.
Ричард Фланаган
|
1
|
Споделяне
|
Добавено |
Да умреш от старост... е рядка, уникална и необикновена смърт. Това е последният и екстремистки вид умиране. Това насърчава хората да водят живот, посветен на това да не умират, което наистина е друг начин да не живееш.
Ричард Фланаган
|
3
|
Споделяне
|
Добавено |
Лъжата беше тази, която те – деца, лекари, медицински сестри – всички насърчаваха. Лъжата беше, че отлагането на смъртта е живот. Тази зла лъжа сега затвори Франси в самота, по-абсолютна, съвършена и ужасяваща от всяка затворническа килия.
Ричард Фланаган
|
2
|
Споделяне
|
Добавено |
Въпреки че не го знаехме, това бяха добрите години. Толкова много неща, които ни бяха неизвестни, лежаха в бъдещето, толкова много невероятно и лошо, и ние не се тревожехме за нищо от това. Бяхме разорени, без перспективи и без ценни притежания, но въпреки това бяхме прави да смятаме, че животът е сладък. Имахме толкова малко, че дори не знаехме колко малко имаме. Не ни пукаше. Всичко, което нямахме, беше безинтересно и без значение. Бъдещето беше безкраен хоризонт, над който слънцето все още блестеше обещанието си за ранно утро. Всичко миришеше и всяка миризма беше свежа — сутрешният въздух, слънцето върху битума, вечерният дъжд. Имаше само днес и това ми се стори повече от достатъчно.
Ричард Фланаган
|
1
|
Споделяне
|
Добавено |