 2
|
 Споделяне
|
Добавено |
Веднъж един стар циган беше попитан защо циганите нямат собствена държава. "Ако държавата си заслужаваше, циганите със сигурност щяха да имат."
Анджей Сташук
Подобни
Време. Направихме само едно: изпълняваме заповедите му. Остаряхме. Нямаше друг изход. Грижи се за нас, всички кътчета на живота са меко покрити с него, изпълнени, като въздух. Без сътресения. Достатъчно е да се подчини на неговата воля.
Анджей Сташук
|
2
|
Споделяне
|
Добавено |
Светът ще бъде по-добър, когато жените поемат властта. Надявам се да ни простят за кървавото си отмъщение.
Анджей Сташук
|
3
|
Споделяне
|
Добавено |
В моменти на идеален мир бъдещето никога не се вижда; за да си го представим, е необходимо усилие на волята. Само миналото идва неволно, защото старите събития изглеждат прозрачни и вече не могат да навредят на тялото. Те го предпазват от внезапно падане в бъдещето.
Анджей Сташук
|
3
|
Споделяне
|
Добавено |
Същото е и с тези момчета, те ни напомнят за това, което започнахме и малко недовършени. Сякаш те са спрели и са чакали еволюцията или сътворението да продължат, сякаш са чакали какво друго ще се случи и са живели в постоянно настояще, което непрекъснато се трансформира в миналото.
Анджей Сташук
|
2
|
Споделяне
|
Добавено |
Всичко, което е написано през нощта, изглежда гениално - докато не го препрочетете през деня.
Анджей Сташук
|
2
|
Споделяне
|
Добавено |
Хубаво е да живеете в неочевидни земи, защото техните граници съдържат повече пространство, отколкото показва географията. Това са бездната на неизвестното, тоест безкрайната дистанция на догадки, бягащият хоризонт на въображението и миражът на сладки суеверия, които реалността никога няма да изпълни.
Анджей Сташук
|
2
|
Споделяне
|
Добавено |
Провинциализмът на Запада го кара да възприема останалата част от континента като неуспешно копие на себе си.
Анджей Сташук
|
2
|
Споделяне
|
Добавено |
Човек отдава на вещите всичко и те неизменно го оставят в пълна самота.
Анджей Сташук
|
2
|
Споделяне
|
Добавено |
Всичко малко е отражение на нещо по-голямо.
Анджей Сташук
|
2
|
Споделяне
|
Добавено |
А после се опита да ги повтори. Онези няколко секунди, когато се озова между насън и наяве, в тъмната бездна, в която пропадаше уплашен, но с неясното съзнание, че преживява нещо подобно на вярата и желанието на онези стари жени.
Анджей Сташук
|
2
|
Споделяне
|
Добавено |