...нищо не може да ни спаси от нас самите... снизходителност...

...нищо не може да ни спаси от нас самите... снизходителност - това е плод, който пада на земята, вече изяден от червеи.
Маргарет Мацантини

Подобни

Живота преминава и ние заедно с него.
Маргарет Мацантини

Опасно е да стоиш на място, без да се преместиш нито един милиметър, когато всичко се срива.
Маргарет Мацантини

Морето е огромно, мисли Фарид, но не такова, като пустинята. То завършва там, където започва небето, - зад гладка ивица лазур.
Маргарет Мацантини

Плачещите старци са страшна несправедливост. И по-голяма несправедливост на света не съществува.
Маргарет Мацантини

Морето е еднообразно: в него всичко си е както преди.
Маргарет Мацантини

...истината живота толкова често изглежда смешна.
Маргарет Мацантини

Когато дойде любовта, законът може да почака.
Маргарет Мацантини

Човешкият живот е като парцал, който винаги търка една и съща повърхност.
Маргарет Мацантини

Тук няма нищо лошо, егоизмът е наша опора, той ни съпровожда навсякъде.
Маргарет Мацантини

Смелостта е приятелка със зараждащата се любов, старата любов винаги е малко страхлива.
Маргарет Мацантини