Добавено |
Хората, които са загубили всичко, винаги вдъхват страх.
Стина Джаксън
Подобни
Видар винаги награждаваше мъжете с епитети - животни, кучета, лешояди, вълци... Не ги смяташе за хора.
Стина Джаксън
Момичето върви по разбит път. Слънцето пече, въздухът ухае на борова смола. Елените я гледат с любопитство, разклащайки царствените си рога. До тях момичето се чувства сигурно. Тя също се преструва, че принадлежи към техния свят. Облечена в бяла рокля, развяваща се на вятъра като цвете.
Стина Джаксън
- Тя предпочита да работи през нощта, - каза той. - Защото старите хора умират през нощта. И тя не иска да си тръгват сами
Стина Джаксън
Любовта е пагубна. Не ставате слепи, но упорито отказвате да забележите сигнали за опасност.
Стина Джаксън
Той беше трогнат от гордостта в гласа на дъщеря си. Вероятно никога няма да свикне с факта, че има поне една душа на този свят, която толкова много вярва в него и мисли само хубави неща за него.
Стина Джаксън
Всяко убийство ти влиза под кожата, унищожава те отвътре.
Стина Джаксън
Мястото, откъдето идваш, го няма. И мястото, на което отиваше, никога не е съществувало. И където си сега, не си струва да останеш, ако се привържеш към него.
Стина Джаксън
Най-лошото беше по залез слънце. Имах чувството, че още един ден от живота ми е изгубен.
Стина Джаксън
Лив тичаше през гората. Корените на дърветата я спъваха отново и отново, тя падаше на мократа земя, ставаше и продължаваше да бяга.
Стина Джаксън
Трудно е да скърбиш за това, което никога не си имал.
Стина Джаксън