 20
|
 Споделяне
|
Добавено |
Жената момче е рай, жената е вечна мъка. Жената е рибя кост. Като ти заседне в гърлото ще се задавиш.
Йордан Йовков
Подобни
Ако искаш да падне ябълката, трябва да раздрусаш клона!
Йордан Йовков
|
16
|
Споделяне
|
Добавено |
Я слушай какво ще ти кажа: каквото ти е писано, то ще е. Каквото са ти орисали орисниците. Лоша ли си? Не си. Не си крала, не си убивала. Лоша си, че си хубава.
Йордан Йовков
|
19
|
Споделяне
|
Добавено |
Защо в таквоз хубаво време, когато човек, слава богу, е добре и е здрав, и му е леко, отведнъж, без да има защо, ще се свие сърцето му и ще му стане мъчно?
Йордан Йовков
|
18
|
Споделяне
|
Добавено |
Само децата и кучетата лесно познават добрия човек...
Йордан Йовков
|
20
|
Споделяне
|
Добавено |
Грешна беше тая жена, но беше хубава.
Йордан Йовков
|
21
|
Споделяне
|
Добавено |
Тя не внимаваше за думите си, говореше му повече с очите си, пламнали, устремени в него.
Йордан Йовков
|
26
|
Споделяне
|
Добавено |
Нека във всяка българска къща да има по някоя българска книга - хубава книга, която и да била, от когото и да е. Тя може да бъде една вещ, но може да стане и една светиня. Защото в нейните страници, в буквите и редовете и, теглени като черни бразди, е хвърлено живо зърно, заровен е благотворният кълн на самата обич към книгата, към езика.
Йордан Йовков
|
19
|
Споделяне
|
Добавено |
- Боже, колко мъка има по тоя свят, боже!
Йордан Йовков
|
23
|
Споделяне
|
Добавено |
Но усмивката на тая жена и погледът на очите и заседнаха дълбоко в душата му.
Йордан Йовков
|
20
|
Споделяне
|
Добавено |
Ако добитъците знаяха да говорят, те щяха да бъдат като нас. И по-добри дори. Как мислиш ти, те всичко разбират, само език нямат. И то е тежкото: удариш го - мълчи, боли го нещо - мълчи, налегнат го да го колят - мълчи. То тяхната мъка край няма...
Йордан Йовков
|
29
|
Споделяне
|
Добавено |