Добавено |
Лидия понякога виждаше Плат като жената, която може да стане някой ден: грижовна, креативна, доволна, но недостъпна за почти всички живи.
Матю Дж. Съливан
Подобни
- Лидия въздъхна в знак на съгласие. Джоуи докосна книгата между тях с нежно почукване с пръст. - Тези неща ми спасиха живота, каза той почти шепнешком. Това не е малко. - Не си сам там. - Вижте, хората казват това през цялото време, но за мен наистина го направиха.
Матю Дж. Съливан
Нещо не е наред във въздуха, нали знаете, когато една книга струва по-малко от куршум. Или кока-кола. От гледна точка на ценностите.
Матю Дж. Съливан
Това място му даде нещо свято. Успокои ума си. Това беше неговата маса за Деня на благодарността. Неговата крепост с възглавница на дивана.
Матю Дж. Съливан
- Не ме наричай така. Вината не е ваша, но някои хора просто не са предназначени да се родят. Ако можех да те отменя, щях да го направя. Обещавам ти, бих го направил.
Матю Дж. Съливан
Виж прекрасната си коса. Как успяваш да я накараш да изглежда толкова унищожена?
Матю Дж. Съливан
Оставяш се отворен за отговори, той винаги я е учил. Продължавате да прелиствате страници, довършвате глави, намирате следващата книга. Търсиш и търсиш и търсиш и колкото и трудни да стават нещата, никога не се уреждаш.
Матю Дж. Съливан
И усети една страна от него, която тя е щастлива да игнорира преди – тази на тържествено, отчаяно момче, чието отчаяние кара хората да искат да го избягват.
Матю Дж. Съливан
...той беше прекарал целия си живот в напразни опити да намери място, което за него никога не е било позволено да съществува.
Матю Дж. Съливан
Библиотеките са били убежище за всички, може би й е казал той, не само за чистите и продуктивни.
Матю Дж. Съливан
В продължение на четирите сезона човешкият живот се развива. Пролет! Лято. Есен... Зима?
Татяна Толстая