 3
|
 Споделяне
|
Добавено |
Той замълча и секундите текат като струйка, огъвайки се около камъните на неизказаните мисли.
Карл-Юхан Валгрен
Подобни
Изпъвам език и вкусвам въздуха – тръпчивия вкус на тишината и безсънието.
Карл-Юхан Валгрен
|
3
|
Споделяне
|
Добавено |
Че ще бъде някой, който ще може да запълни празнотата след мама, която почти ще повтаря любимите й изрази, които все още висят във въздуха като невидими полилеи?
Карл-Юхан Валгрен
|
3
|
Споделяне
|
Добавено |
Затварям очи и карам на сляпо. Откъде идва това притеснение? Аз самият не разбирам, според мен винаги е било така, откакто се помня.
Карл-Юхан Валгрен
|
2
|
Споделяне
|
Добавено |
...винаги можете да преговаряте с живите. Мъртвите не са засегнати от заплахи или обещания.
Карл-Юхан Валгрен
|
2
|
Споделяне
|
Добавено |
Както знам всичко това: покривите на съседните къщи, миризми, прашни тополи на улицата...
Карл-Юхан Валгрен
|
3
|
Споделяне
|
Добавено |
Може би тя е просто фантазия, донесена от пиян вятър?
Карл-Юхан Валгрен
|
3
|
Споделяне
|
Добавено |
Когато целият барут е продаден, остава само да копаем гробове.
Карл-Юхан Валгрен
|
2
|
Споделяне
|
Добавено |
Омразата е безсмислена, тя не дава нищо, само изисква. Тя постоянно изисква, трябва да бъде подхранвана: повече кръв, повече презрение. Тя иска да бъде нахранена, но това не е възможно.
Карл-Юхан Валгрен
|
2
|
Споделяне
|
Добавено |
Колкото и да се стараеш, винаги нещо липсва.
Карл-Юхан Валгрен
|
2
|
Споделяне
|
Добавено |
Истинската самота пълзи до костите.
Карл-Юхан Валгрен
|
1
|
Споделяне
|
Добавено |