 3
|
 Споделяне
|
Добавено |
...собственият му живот остана скучен и несигурен, сякаш още не е започнал.
Катрин Банър
Подобни
Тя се наведе и докосна хладните плочки пред себе си, без да знае защо, докато не й дойде, че докосва земята на дома. Неговото затруднение я плашеше: да бъдеш осъдена никога да не се връщаш у дома на земята, която те е накарала, никога да не бъдеш приспиван от познатия шум и тишината на нейния океан, никога да не бъдеш утешен и вбесен от теснотата на неговите стени.
Катрин Банър
|
3
|
Споделяне
|
Добавено |
Книги - има нещо неприлично в това!
Катрин Банър
|
3
|
Споделяне
|
Добавено |
Войната е ненаситно огромно чудовище, което погълна градове, острови, хора и даде само едно - англичанин, който с благословия се появи от морето. Войната беше краят, но беше и началото.
Катрин Банър
|
3
|
Споделяне
|
Добавено |
Островът за нея беше живо същество, място, където самата земя ражда легенди.
Катрин Банър
|
2
|
Споделяне
|
Добавено |
Не бе осъзнавал, че отглеждането на деца ще бъде такова - един бавен процес на изгубването им.
Катрин Банър
|
3
|
Споделяне
|
Добавено |
Историите, които бедните обичат най-много, изглежда, бяха тъжни.
Катрин Банър
|
3
|
Споделяне
|
Добавено |
В трудни времена много хора си спомнят чудеса.
Катрин Банър
|
2
|
Споделяне
|
Добавено |
Мястото, което човек не би могъл да обича без усилия, и въпреки това, тя разбра сега, единственото място по лицето на цялата земя, което тя самата обичаше.
Катрин Банър
|
2
|
Споделяне
|
Добавено |
Времето се сви като знойна мъгла и престана да има значение - времето, в което се намираха сега, можеше да бъде първият ден в стаята на нейното момиче или, напротив, вечерта на тяхната дълбока старост след половин век.
Катрин Банър
|
2
|
Споделяне
|
Добавено |
Сега, когато се настани в Къщата в края на нощта, душата му сякаш беше изгубила спокойствието си: половината от нея беше светла и разбираема, а половината беше тъмна и бездънна, като океана.
Катрин Банър
|
2
|
Споделяне
|
Добавено |