 6
|
 Споделяне
|
Добавено |
Никой не може да отнеме любовта, която си получил във всеки един от тези моменти, защото тя те движи. Като че ли се превръщаш във вятър, който препуска през тъмните дупки на чуждите безлюбовия, минаваш леко покрай тях и не разбираш. Не разбираш, защото си разпознавал любовта и си повярвал, че тя не само съществува, но самият ти се чувстваш намерен, дори само когато си спомниш за нея.
Радослав Гизгинджиев
Подобни
Аз изпращах любовта си на някъде, а тя се завръщаше освирепяла; с червени очи и ме разкъсваше!
Радослав Гизгинджиев
|
7
|
Споделяне
|
Добавено |
Много от нас са се влюбвали за няколко секунди – в жест; докато танцуват с някого; докато се молят с някого; докато го държат за ръка; докато се разминават с някого - напълно непознат, или докато се смеят с някого. Много любовни истории започват така. Някои от тях продължават вечно, а други просто спират. Но дали отминават? Или продължават в някакво друго пространство; в някакъв друг свят, където сме останали влюбени в онзи, който вече не е до нас?
Радослав Гизгинджиев
|
6
|
Споделяне
|
Добавено |
Голямата любов може да започне във всеки един момент.
Независимо къде си или в какво състояние си. Някаква абсурдна ситуация може да е началото на една любовна история и тази ситуация, със сълзи от смях, да я разказваш цял живот. Достатъчно е да бъдеш себе си непрекъснато, за да успеят да те съзрат такъв, какъвто си...
Всяка любовна история започва неочаквано и в повечето случаи абсурдно, но абсурдните ситуации често показват същинските ни черти. А те могат да бъдат очарователни.
Радослав Гизгинджиев
|
7
|
Споделяне
|
Добавено |
Може да познаваш някого през целия си живот и да не си видял истинския му поглед. Очите на хората се променят с времето. Маските стават стотици и много рядко можем да видим истинското лице на някого, истинските му очи. Случва се за секунди. Това са секундите преди да заплаче или преди да се усмихне... Не сте ли забелязали, че погледът е един същ?
Радослав Гизгинджиев
|
10
|
Споделяне
|
Добавено |
Тогава разбрах, че когато най-боли - хората мълчат. А когато вече болката си тръгне, тогава започват да плачат. Защото май един по един си тръгват спомените от теб за някого.
Радослав Гизгинджиев
|
13
|
Споделяне
|
Добавено |
Всички обичаме да се връщаме на любими места, за да преживеем наново някаква емоция, която още пазим. Разбираме, че всичко, което, ни се е случило тогава, се случва пак.
Радослав Гизгинджиев
|
10
|
Споделяне
|
Добавено |
Обичам те с цялата си проклета любов...
Обичам те... дори векове да се прераждам, заради всичко това...
Пак ще те позная. Пак ще те настигна...
Свирепо те гони моята любов...
Радослав Гизгинджиев
|
11
|
Споделяне
|
Добавено |
Понякога не издаваме звук, но очите могат да крещят...
Радослав Гизгинджиев
|
8
|
Споделяне
|
Добавено |
Истинските сълзи са горещи и винаги падат незабелязано. Те не болят, но всичко друго боли.
Радослав Гизгинджиев
|
11
|
Споделяне
|
Добавено |
Не знам, кой ще е последният непознат поглед, в който ще потъна - затова попивам очите, които виждам и ги разпознавам в себе си. Скачам в бездната на следващата минута. Без страх. Без предистория. Без съмнение. Без пощада към себе си... Просто се влюбвам.
"Страници от Рая. Дневниците", Радослав Гизгинджиев
|
12
|
Споделяне
|
Добавено |