 20
|
 Споделяне
|
Добавено |
Те знаеха, че нямат бъдеще. Свързваше ги само миналото. Смятаха, че и двамата са го преодолели, но само един поглед в очите им припомняше, че само си въобразяват. Още тогава знаеха, че съдбата им е предначертала различни пътища, знаеха, че имат само броени дни заедно и после живота ще ги поведе по различни пътеки. И двамата гледат към бъдещето, а вечер тайно надникват към миналото и търсят нещо, което винаги ще си остане там - а именно споделената им, любов!
Никълъс Спаркс
Подобни
Всяко момиче е красиво. Просто е нужно да го види правилният мъж.
Никълъс Спаркс
|
14
|
Споделяне
|
Добавено |
Защото живота понякога е като буря, а любовта е единствения сигурен пристан...
Никълъс Спаркс
|
10
|
Споделяне
|
Добавено |
И като всеки друг не съм съвършен. Боря се с изборите, които съм направил, греша и през по-голяма част от времето се питам кой съм всъщност, какво правя и дали наистина животът ми има някакво значение. Не съм по-специален от другите.
Никълъс Спаркс
|
13
|
Споделяне
|
Добавено |
Познавам те. Ти си добро момиче. Винаги си била добро момиче. Дълбоко в себе си обаче смяташ, че животът не се изчерпва със спазване на правила. Тайно жадуваш за неизвестността. Ако си честна към себе си, Той е част от непозната територия. Подбираш грижливо партньорите си, ала отдадеш ли се на някому, стандартите ти, към които обикновено се придържаш, излитат през прозореца. Мислиш, че ще се омъжиш за приятеля си. Питаш се обаче, защо не носиш венчална халка. Обичаш семейството си, но искаш да решаваш сама, как да живееш. Същевременно се тревожиш, че близките ти няма да одобрят избора ти.
Никълъс Спаркс
|
12
|
Споделяне
|
Добавено |
И научих онова, което знае всяко дете. Че животът ни е просто съвкупност от отделни малки животи, всеки с дължината на един ден. Че всеки ден ще трябва да откриваме красотата на цветята и поезията и да говорим на птиците. Че денят, през който сме се радвали на мечтите си, на залезите и на прохладните ветрове, не е пропилян.
Никълъс Спаркс
|
12
|
Споделяне
|
Добавено |
Единственото, което знам е, че винаги срещаме отново хората, които сме обичали преди, виждаме ги... поне още веднъж.
Никълъс Спаркс
|
16
|
Споделяне
|
Добавено |
Седим мълчаливо и наблюдаваме света около нас. Отне ни цяла живот, за да се научим да правим това. Изглежда само старите хора умеят да седят един до друг, да не си говорят и въпреки това да са щастливи. Младите, забързани и нетърпеливи , винаги се чувстват длъжни да нарушат мълчанието. И напразно, защото тишината е съвършена. Тишината е свещена. Тя сближава хората, защото само онези, които им е хубаво един с друг, могат да седят заедно, без да разговарят. Просто един парадокс.
Никълъс Спаркс
|
11
|
Споделяне
|
Добавено |
Струва ми се, че все още търся такава любов, като нашата през онова лято.
Никълъс Спаркс
|
8
|
Споделяне
|
Добавено |
Замълчах... Наивно реших, че ако успея да задържа думите в себе си, ще се измъкна от клопката... и бурните чувства щяха някак си да отминат.
Никълъс Спаркс
|
8
|
Споделяне
|
Добавено |
Това писмо не е прощално, то е благодарствено. Благодаря ти, че дойде в живота ми и ме дари с радост. Благодаря ти, че ме обичаше и получаваше в отговор моята любов, благодаря ти за спомените, които ще запазя завинаги. Но преди всичко ти благодаря, задето ми показа, че ще дойде ден, когато най-накрая ще мога да те пусна да си отидеш.
Обичам те.
Никълъс Спаркс
|
17
|
Споделяне
|
Добавено |