 3
|
 Споделяне
|
Добавено |
Само времето не може да се върне назад.
Анатолий Иванов
Подобни
Вера разбра, че е необходимо да започне решителен разговор, но не знае как. И освен това, тя се страхуваше от този разговор.
Анатолий Иванов
|
3
|
Споделяне
|
Добавено |
Днес никога не е като вчера. Животът продължи и всичко се промени в него...
Анатолий Иванов
|
3
|
Споделяне
|
Добавено |
И те стояха и мълчаха, а пред тях печално горяха звезди.
Анатолий Иванов
|
3
|
Споделяне
|
Добавено |
Но тази мисъл, трептяща, изчезна и никога не се върна.
Анатолий Иванов
|
3
|
Споделяне
|
Добавено |
Само да се пресече... Колко радост и надежда!
Анатолий Иванов
|
3
|
Споделяне
|
Добавено |
Отдалеч той видя очите й, дълбочината и загадъчността на които винаги се удивляваше, и усети как сърцето му се къса от болка...
Анатолий Иванов
|
2
|
Споделяне
|
Добавено |
В продължение на двадесет века цялото човечество дори не можеше наистина да установи какво влияе върху настроението на жената. А ти ме питаш.
Анатолий Иванов
|
3
|
Споделяне
|
Добавено |
Съдбата е като река: тече, тече направо, но се извива...
Анатолий Иванов
|
1
|
Споделяне
|
Добавено |
Тайната, известна на един - с нея и ще умре, известна на двама - вече шило в торба.
Анатолий Иванов
|
2
|
Споделяне
|
Добавено |
Тези случайни мисли го накараха да спре.
Анатолий Иванов
|
3
|
Споделяне
|
Добавено |