...тя се учи да бъде равна в свят, който вече не се изненадва от нищо.
Андрей Макин

Подобни

Болката беше такава, че усетих парещите контури на сърцето в гърдите си.
Андрей Макин

Усетих в себе си жизнената плътност на всички тези животи.
Андрей Макин

Неизразимо! То - сега разбрах - беше загадъчно свързано с главното. Основното беше неизразимо. Неизразимо. И всичко, което на този свят ме измъчваше с тъпата си красота, всичко, което правеше без думи, ми се струваше главното. Неизразимото беше основното.
Андрей Макин

Когато смъртта ни гледа спокойно в очите, ние осъзнаваме, че в живота ни има няколко часа, слънце или нощ, няколко лица, към които непрекъснато се връщаме и които всъщност ни направиха живи, това е простата надежда да ги намери...
Андрей Макин

Руската цивилизация се отличава с голямата си строгост в речта. Ако говорите и още повече пишете, тогава трябва да стигнете до душата на някой друг и да й кажете нещо много важно. Важно, поне за себе си. В противен случай е по-добре да мълчите.
Андрей Макин

По време на война най-изпитателните моменти са тези на мира, тъй като мъртвец, лежащ в тревата, кара живите да виждат света такъв, какъвто би бил, но за тяхната глупост.
Андрей Макин

От тази жена издишах пълноценен, силен руски дух - странен синтез от жестокост, доброта, пиянство, анархия, неизкоренима способност да се радваш на живота, сълзи, приети за даденост робство, глупав инат, неочаквана тънкост...
Андрей Макин

Хората говорят, защото се страхуват от мълчанието. Те говорят механично, независимо дали на глас или на себе си. Те са опиянени от тази гласна каша, която оковава всеки предмет и всяко същество. Те говорят за дъжд и хубаво време; те говорят за пари, за любов, за нищо. И дори когато говорят за най-възвишената си любов, те използват думи, изречени сто пъти, изтъркани фрази.
Андрей Макин

Високоговорителят на стената пропуква, съска и изведнъж с удивително успокояващи тонове съобщава, че влакът ще закъснее. Океански раздух от въздишки се развява из чакалнята.
Андрей Макин

С спираща дъха острота почувствахме голите си сърца, обхванати от този потоп, в който небето се смеси със земята.
Андрей Макин