Добавено |
- Все още съм луда. Толкова е приятно под дъжда. Страшно обичам да се разхождам, когато вали.
- Не мисля, че на мен би ми харесало - каза той. - Може да ти хареса ако опиташ.
- Никога не съм опитвал. Тя облиза устните си. - Дъждът дори има приятен вкус.
- Какво, искаш да опиташ всичко поне веднъж, така ли? - попита той.
- Понякога и два пъти...
Рей Бредбъри
Подобни
Книгите съществуват, за да ни напомнят какви магарета и глупци сме. Те са като преторианската гвардия на Цезар, която сред грохота на парада му шепнела: "Цезаре, помни, че си смъртен!". Малцина от нас имат възможност да отидат навсякъде, да разговарят с всекиго, да опознаят всички градове в света; ние нямаме нито време, нито пари, нито чак толкова много приятели. Нещата, които вие търсите, Монтег, съществуват на света, но обикновеният човек може да опознае 99 на сто от тях единствено посредством книгите.
Рей Бредбъри
Някой винаги очаква някого, който пък никога не се прибира. Винаги някой обича нещо повече, отколкото нещото обича него. И накрая ти се иска да унищожиш нещото, каквото и да е то, само и само да не те наранява повече.
Рей Бредбъри
Има и такива дни, които сякаш си поемат дъх, задържат го и цялата земя замира в очакване. Някои лета не искат да свършат...
Рей Бредбъри
Трябва да се научиш как да не се вкопчваш, преди да се научиш как да придобиваш. Животът трябва да бъде докосван, а не удушаван.
Рей Бредбъри
Беше септември. Последните дни на месеца, когато всичко се натъжава без някаква конкретна причина.
Рей Бредбъри
...Малките радости и малките неща струват повече от големите. Една разходка в пролетното утро е по-хубава от стокилометрово пътешествие с най-бързия автомобил и знаеш ли защо? Защото е наситена с аромати, изпълнена е с неща, които растат. Имаш достатъчно време да търсиш и да откриваш...
Рей Бредбъри
Не може точно да се определи моментът, в който се поражда приятелството. Както когато пълниш капка по капка някакъв съд с вода, най-сетне идва една капка, която го препълва, така и в поредицата от прояви на приятелство идва една, която грабва сърцето ти.
Рей Бредбъри
- Къде боли?
- Там, където никой не би могъл да види. - отговорих аз.
Рей Бредбъри
- Хората не говорят за нищо.
- Ами, все трябва да говорят за нещо!
- Не, не говорят за нищо. През цялото време дрънкат за разни коли, дрехи или за плувни басейни и само повтарят колко са хубави! Но те всички казват едни и същи неща, никой не казва нещо различно от другите.
Рей Бредбъри
Винаги съм вярвала, че истинската любов е любов между два ума, макар че тялото понякога отказва да го признае. Тялото води самостоятелен живот. То живее единствено, за да се храни и да очаква нощта. То е по същността си създадено, за да живее през нощта. Ала какво да кажем за ума, който е рожба на слънцето и през хиляди часове от живота на човека трябва да бъде буден и нащрек? Нима може да се сравнява тялото, това жалко, себично творение на мрака, с цял един живот, озарен от слънце и интелект?
"Вино от глухарчета", Рей Бредбъри